По Пътя към Културата на Сърцето.
Възраждането на българщината и България във всички нейни територии!
W е l c o m e !

Search
Enter Keywords:
Начало arrow ТРАДИЦИЯ И ДРЕВНИТЕ ВЯРВАНИЯ
ТРАДИЦИЯ И ДРЕВНИТЕ ВЯРВАНИЯ PDF Печат E-mail
ТРАДИЦИЯ  И  ДРЕВНИТЕ ВЯРВАНИЯ
ПО  БЪЛГАРСКИТЕ  ЗЕМИ



           Балканите, и по специално източните райони на полуострова от най-дъл-бока древност са били предпочитано място за живеене поради своя умерен климат, пълноводни, златоносни реки, плодородни равнини, гори и излаз на няколко морета. Всичко това дава прекрасни  условия за препитание и запазва-не живота на древния човек. Изхождайки от археологическите проучвания на древна Тракия и по специално на тези райони от селищните могили около Ста-ра Загора, Караново, Пловдив и др. ще се натъкнем на материали, които ни да-ват възможност за изводи и заключения за живота, поминъка, оръдията на тру-да, вярванията и др. на тези древни хора от VI хил.пр.н.е. и следващите хиля-долетия.
           Проследявайки изложените експонати в експозицията “Неолитни жили-ща” от VI хил.пр.н.е. на Старозагорския исторически музей, а и тези от V - IV хил.пр.н.е. ние добиваме значителна представа за бита и вярванията на живе-лите в тези поселения. Най-уникалните експонати са оставените на място две, едно до друго, жилища от VІ хил.пр.н.е. Виждаме четвъртито неголямо жили-ще с пещ, голям керамичен съд за съхранение на жито, два камъка за неговото мелене и една твърде голяма за това помещение триъгълна, керамична масич-ка, поставена на ниски керамични колонки. Другото помещение е с подобна уредба. Тези две древни жилища са от селищната могила западно от Стара Загора (сега попадат в района на града). Жилищата, и предимно това в което е запазена триъгълната масичка, е твърде малко, за да може да служи за живеене или на не повече на едно лице. Затова може би тези древни жилища са имали култово предназначение. Тук е живяла може би жрицата, която е извършвала съответните ритуални практики на триъгълната масичка. На нея ние ще се спрем по нататък в изложението.
           Проследявайки експозицията и разглеждайки откритите археологически, музейни ценности от този период,VІ хил.пр.н.е., достигаме до керамичните съ-дове със столче, ръчна изработка във вид (условно казано) приличащи на цвета на тинтява. Същите са украсени с прави линии от горе до долу с бяла охра. Те-зи прави линии може би са дали първите идеи и трудови навици за зараждане-то на клинописното писмо, което ще видим се открива в тези райони в следва-щите V – ІV хил.пр.н.е. Следвайки хронологично изложените експонати от следващите по- горни слоеве на селищната могила идва така нареченият пери-од на “Халколита”. Тук се редят керамични съдове от черна и червена керами-ка. Те са заоблени отдолу и с рязко свиване в разширената част в средата къде-то се образува ръб. В следващия период този ръб изчезва и става заоблен. Тук спира вниманието и един не голям съд от черна керамика с черни и бели квад-ратчета, разположени в редове, които го обвиват. Уредничката на музея Елена Георгиева уведомява, че изследванията на специалисти установяват, че квад-ратчетата са 360 на брой. Този съд ни дава сведение – какво ниво на познание и развитие е имал този древен жител на селищната могила от V – ІV хил.пр.н.е.                  Един от най-важните уникални експонати от този период е  златната гривна
                                                                                                                       - 2 -
(първото обработено злато в света – според специалисти с около 500 години по рано от предметите от Варненския некропол). Тази форма на гривна е достиг-нала до нашето съвремие. От този период (V–ІVхил.пр.н.е.) е керамичната плочка в червен цвят с хвърчащата богиня. Може би е първата хвърчаща боги-ня, намерена у нас в този ранен период.Всички останали са от Vв.пр.н.е. и след това.
           В близост до тези експонати е женската фигурка от черна керамика с от-белязан триъгълник в долната част на корема. По нататък е изложена мъжка фигурка също от черна керамика, на чийто десен крак, горе на бедрото, са очертани два съединени триъгълника във вид на ромб. Изненедващ факт е, че тук в тази експозиция са експонирани, изработените от керамика,точни (услов-но казано) копия на няколко знака от шумерското писмо. Това е ботуша с вър-занки, отпред до горе, във вид на малки ромбове; столчета с облегалка; отбе-лязаните триъгълници на фигурките, пирамида, кръст. Да прибавим и плочката с клинописното писмо от с. Караново.
           От всичко гореизложено (в този ранен период на развитие VІ – ІV хил.пр.н.е.) се натъкваме на учудващи факти, уникати които ясно ни убеж-дават, че не другаде, а в тези райони и в по- широк ареал (Градешница и др.) в древна Тракия са открити знаците на клинописното писмо и въведен триъгълника като сакрален елемент.И само това ли е? Керамичната плочка, кръгъл печат от Караново с клинописно писмо е разделена на кръст. Не е ли и кръста сакрален елемент, въведен за първи път у нас и след това от фараона Ехнатон ІІ хил.пр.н.е. Какви са тези послания, които ни се пращат от високата култура на атлантите или боговете?
           Нека прибавим и това, че най-ранните медни рудници от тази епоха (ІV хил.пр.н.е.) се намират не другаде, а недалеч от Стара Загора.От тази мед са правени пособия, дотигащи районите на Украйна.
           И защо до днес нашите историци непрекъснато пишат, че траките са нямали писменост? Тази клинописна писменост е създадена тук, в нашите земи, и с нея си е служила не само създадената по-късно тракийска аристо-крация, а и по-нискостоящите слоеве за да продължи да се отразява в шевици, тъкани, съдове и др. Много знаци от тази писменост са били въведени като сакрални символи в светилища, църкви, икони и др. за да достигнат до днес. Може би не точно е казано траките, защото през тази ранна епоха, съгласно историята на волжките българи - “Джагифар Тахири” най-старото наименова-ние на Стара планина е било “Им” и населението, откъдето произхождат и българите, се е наричало“именци” и “синди”. Именците са населявали не само Балканите, но и Мала Азия.Това население и целия полуостров и до днес се на-ричат на тази планина – на Балкана. Всички тези факти са достатъчно убеди-телни, за да се съгласим с книгата на “Енох”, че имено в тези райони са става-ли обученията от боговете (хора с висока цивилизация) на местното население на писменост, занаяти, астрономия и др. Още повече, че Гилгамеш цар на гр. Ур, Месопотамия, ІІІ хил. пр.н.е., търси своята древна родина на Балканите. В следващия, по- близък до нас, период V – ІV в.пр. н.е. ние не намираме клино-писната писменост сред тракийската аристокрация. Тя си служи с тъй нарече-
                                                                                                                       - 3 -
ното гръцко писмо. Звуковото писмо е създадено в гр. Мари, Сирия. В този град Мари, (съгласно индийските “Пурани”, в който Сем при преселението си (на юг от снежните планини) първом там построява храм “Панда-Мадара”(за пастирите) и после се преселва в Египет. Гърците вземат тази писменост от финикийците. Херодот пише: “Същите тези финикийци, които се заселили в Елада заедно с Кадъм, между които се намирал и родът на гефиреите (от който род произхождат гърците т.е. Кадъм, б.а.) донесли, чрез своето заселване в Беотия много науки и изкуства между които и писмото, което гърците, както ми се струва, дотогава не познавали. Най-напред кадмейците /гърците/ употре-бявали същите букви както всички останали финикийци. По- късно обаче заед-но с езика им, претърпяла промяна и формата на тяхното писмо. От елинските племена, които живеели наблизо до тях, главен техен съсед били йонийците. Те възприели буквите от финикийците, преобразували ги от своя страна също тъй до известна степен, нарекли ги финикийски, което било правилно и спра-ведливо”. Черноризец Храбър също пише, че гърците приемат писмото от фи-никийците. Ето защо Г. С. Раковски и други наши дейци наричат тази звукова писменост наша. Може би затова, че автономното население на Мари е заселе-но от Сем, може би затова, защото Мала Азия е била заселена от именци, син-ди, бриги, фриги, меди, древни траки, гети и др. и всички те от Балканите. Гърците се появяват късно - когато Ситалк (тракийски цар) воюва при Халки-дика и обединява тракийските племена Vв.пр.н.е., гърците се намират само около гр. Тива, съгласно Стрибон. Гърция не е посочена в никоя от древните карти на Балканите до І в., че и по-късно. По това време на Балканите живеят племена с наименования – първо именци, синди, пелазги, елини, пеонци, меди, бриги, тесалийци, траки(със стар бог “Пан”, от него логично народ “пангари”- “бангари” – “българи”), спартанци, мизи, гети и др. Много от тях са преселени в Мала Азия, за което пише Херодот. Седмият слой от Троя (от археологичес-ките изследвания говори, че културата там е еднаква с тракийската).Тези пле-мена изрежда Омир в своята “Илиада”, тях изписват в своите карти старите ге-ографи. Тяхна е древната култура на Балканския полуостров.
           Свети Кирил Философ създава в ІХ в. Българската азбука и нейното наи-менование “аз, буки, веди...”, възприета от славянските православни народи. След дългогодишни битки със западната църква, българските книжовни дейци Светите братя Кирил и Методий (с рождени имена Църхо и Страхота) успяха да наложат християнското богослужение да се извършва и на славянски език. Те бяха първите духовни обединители на народите в Европа.
           Нека сега насочим вниманието си към триъгълниците и пирамидите. Оказва се че триъгълникът е най- древният сакрален елемент от времето на неолита – VІ хил.пр.н.е., на който са извършвани ритуални практики на триъ-гълна масичка. Друг е поставен на женската фигурка и такъв удвоен на мъжката. В този ранен период се установява, че тук е имало хора с висока цивилизация, хора богове. Нима още тогавате са ни оставили своите високи знания за триъгълниците (разчертани на земята) и пирамидите, знанието за фи-ните енергии, които те са владеели. За тях говори в своята книга “Трагичното послание на древните” Ернест Мулдашев. Този триъгълник, пирамидата,ромба
                                                                                                                       - 4 -
се пазят и до днес и се рисуват по църкви, икони, мозайки, накити, шевици, об-редни хлябове, сватбени реквизити и др. Може би е останало сред народа само техния сакрален символ, придобил друг смисъл ( в зависимост от нивото на не-говото развитие) - триъгълникът като носител на здраве, плодородие, благопо-лучие. Той се поставя и с него се изгражда  искрящото слънце, символа на най-важния бог “Ра”, “Тангра”.
        Според Е.Мулдашев пирамидалната планина в Хималаите “Калиас” в Ти-бет, център, който е свързан с разделени триъгълници на ¼ от земното полукъ-лбо с крайни точки – пирамидите в Египет, тези в Мексико и Стоунхендж в Англия, Бермудския триъгълник и др. Във вид на триъгълници и пирамиди се движат фините енергии. Питаме кой въведе триъгълника като сакрален символ още VІ хил.пр.н.е., в тази дълбока древност, по нашите земи? Енеолитния чо-век ли? Не, той не би могъл. Освен това - какво представляват и нашите дол-мени в Родопите и Тракия с огромни, четвъртити, каменни колони и огромен четвъртит камък за покрив? Не бележат ли и те линиите на някой от земните триъгълници, започващи от пирамидите в Египет или Атина към Берое или Сердика? А побитите камъни във Варненско? Това нека доказват нашите уче-ни.
           Да продължим с нашите изводи. В индийските “Пурани” – “Брахманда пурана”се разказва легендата, че Чадранана, бога на войната, уморен от войни-те на боговете с гигантите, му омръзва да воюва с тях и се заселва далече на за-пад зад много планини, за да възстанови своите сили и се прероди. На склоно-вете на планината, където се преселва в страната “Краунча”, той оставя меча си, който е намерен по- късно (V в.) от Атила и е погребан с него. Не е ли тази страна “Кравуна “ – името на средновековния град и крепост на Черно море (днес гр. Каварна). Колко голяма е била тази страна тогава? Не е ли обхващала древна Тракия? Битката с боговете и гигантите, вероятно се е разразила VІ-V хил.пр.н.е. Не е ли този, цар бог преселен в Тракия и тук наречен Адам – без дом, род и племе? Тъй като тук тази битка може би е приключила. В книгата на Енох от Vхил.пр.н.е. се казва, че Адам е създаден от “Духа на боговете” т.е. от “познанието на боговете” – клониран, както и Ева от неговото ребро. Неговият ятаган ли носи Атила? Не го ли оставя в земята на племето “кари” в древна Тракия? Нали най- големият син на Адам се казва Кардам от “дома, ро-да, племето на карите”, където се преселва Адам? Най- големият му син Карда-месвара остава в Тибет, при Тибетските езера, наречени “Манасаровар”, езера-та на “Първият човек”. В тези райони е гр. Кардам. Нали Адам е първият човек (съгласно Библията). Индийското “свара”, “сара” значи “цар”. Не е ли Адам този, който създава рода на Енох и Зиези, чийто род достига до Дуло и Атила? Не е ли той цар Адам, който назовава Стара планина“Им” по името на “Име-он”- Хималаите и Мерое (Берое) по името на народа меру, от свещената планина Меру, откъдето идва. Фактите са доста убедителни. Явно тук в в тези райони на Черноморието са били предпотопните богове и после царе, предали тази висока култура през VІ-V хил.пр.н.е. в древна Тракия; и след Потопа пре-минават в Месопотамия и Египет.

                                                                                                                       - 5 -
           Нека сега се обърнем към базиликата от  ІVв., наречена “Константинова-та базилика” на името на Константин Велики (римски император). Намира се в квартал Лозенец, в района на Южния парк в гр. София, недалеч от централния вход, в подножието на високата част около района на “Кръста”. Чрез плана и конструкцията си тази базилика, застава като най-ранния архитектурен пример
между известните досега базилики на нашя континент – тъй наречения Сирий-ски тип. По това време град Сердика се явява като творчески център в областта на църковната архитектура през ранното християнство. Тук  в 343г. е проведен   Вторият, Вселенски, духовен, Сердекийски събор на който се утвърждават решенията (дадената свобода на вероизповеданията, и най- вече на християн-ството ) от Константин Велики и тези приети на Първия Никейски събор през 341г. Може би  базиликата е служела и за кръщелна. Тя е със запазени основи и абсиди не само на изток, но и на запад и на южната страна до нея има три ог-ромни каменни саркофага. Тук има един огромен камък, за който  преданието говори че Сердика е била световен център и такъв на космическа ос. Тази бази-лика е трикорабна с триделен, мраморен иконостас. Близо до нея е извор с ле-ковита, много студена вода. Над него е най- високата част на района. Може би някога тук е бил духовният център (акропола  на древна Сердика), който не е проучен в археологическо отношение. За него преданието говори, че този ра-йон се е наричал “царските градини”. Вазов пише “Е, хубав е този Баалък”. Названието Баалък е прабългарско, което значи господарско, царско владение. Софийският католически епископ Богдан Бакшиш в един рапорт от 1653г. каз-ва: “Триадица е място, където се намира стар манастир, извън София на юг, в подножието на един хълм.” На най- високата част на хълма, до южния парк, е разкрита друга много голяма базилика от ІVв., в бизост до която се вижда и по-луразрушена гробница, може би от тракийска могила. Археолозите са задълже-ни към древна Сердика, за проучването на този важен район – Сердекийския духовен център. Друг интересесен раннохристиянски архитектурен образец е ротондата “Св. Георги”, в центъра на гр.София от ІVв. Тя е най- старата ротон-да на континента със сакрален архитектурен символ бога “Ра”, “Тангра”.
           Нека сега се спрем и на базиликата- църква “Св. София”, дала името на гр. София. Светицата София е наречена “мъдра”. Може би и затова в архитек-турата и мозайките на тази наша трикорабна църква, от базикален тип от VІв., са вложени най- древни сакрални вярвания, запазени от племената, живели по нашите земи, включително траките и прабългарите. Прабългарите са били об-винявани, че са смесвали християнството с “Тангризма”. Още при първите покръствания от Кубрат са ги наричали “Ариани” т.е. “Арийци”, покръстени със слово, а не с вода. Цар Борис І извършва покръстването с вода, чрез съгла-суване с папата.А и до днес в Евангелието се пее – “първом беше словото”. По време на гореспоменатия Вселенски Сердикийски събор “Арианите” не присъ-стват, а се събират в гр. Пловдив. Отправяйки поглед към тавана на средния кораб на църквата “Св. София” ще видим не купол с кръгла форма, а четири пирамиди, една до друга, очертаващи триъгълници и във върха на всяка поста-вени осветителни тела. И само това ли е? Страничните два кораба се отделят от централния с по 8 колони, не обли, цилиндрични, а тухлени четвъртити. Ос-
                                                                                                                       - 6 -
мото число символизира осемте лъча на звездата - сакралния символ-знак “бог” от клинописното писмо. На запад страничните кораби имат малки абси-ци. Това не е ли  отдаване почит не само на изток към Слънцето, но и на запад и към Луната, традиция от древните светилища на Шумер ІІІ хил.пр.н.е. Тя е съчетала най- древни сакрални символи, донесени от най- дълбока древност, свързани с вярванията на населението на нашите земи от ІV-ІІ хил.пр.н.е. На част от мозайката й виждаме и пречупен кръст. 
           Нека продължим, проследявайки разпространението на триъгълника и другите древни сакрални символи от VІ хил.пр.н.е. до днес. Впоследствие те дълбоко навлизат в бита и вярванията на народите, населявали Тракия и Бал-канския полуостров, придобивайки ново значение в зависимост от нивото на
развитието им за здраве, плодородие, благополучие. Продължаваме с района на Стара Загора. Тук са мозайките на тракийски сгради в центъра на града от ІVв. на заможни тракийци от Берое (тогава Августа Траяна). Това е мозайката, изложена в срадата на пощата, на голямо пано с четвъртита форма и бордюр. В центъра му има кръгло голямо искрящо слънце, цялото изградено от малки бе-ли, червени и сини триъгълници. На бордюра в десния ъгъл е кръг /диск/ (уред) с въртеливо движение на лъчи в триъгълна форма. Същият уред има из-рисуван на икона, държащ се от хвърчаща богиня. По бордюра вдясно има орнаменти от кръстове. Също и очертаващи се срещуположни триъгълници в бяло и червено,поставени в кръг. На срещуположния ъгъл на паното се намира друго по- малко слънце, изградено със същите цветове малки триъгълници в няколко реда, като това в центъра.
           При другата мозайка, в близост до Операта, в центъра на паното е изгра-ден шадраван с 8 ъгъли – символизиращ знака осмоъгълна звезда – “бог” по шумерската писменост. На бордюра е поставен знака на бог “Хермес”, за кого-то Херодот пише, че е от Харан. На него е наименовано съзвездие, и че тракий-ската аристокрация го смята за свой прародител. По бордюра има кръстове.
           Нима още от тази дълбока древност народът в тези райони е виждал и знаел за хвъчащия човек “Бог”, отразен в керамика и по- късно в икони, стено-писи и др. Сакралният символ триъгълник от женската фигура ( наречен още Венерин триъгълник) и ромб (съединени два противоположни триъгълника) на мъжката са влезли дълбоко в бита и достигат до днес в мозайки, църковни ри-туални облекла, тъкани, шевици, съдове и др.
           Можем да гадаем какво е влагал древния човек през VІ-ІVхил.пр.н.е. за да обяви триъгълника за сакрален, ритуален символ. Дали е влагал научния много важен смисъл, предаден му от хората-богове от висока цивилизация, свързван с фините енергии? Сигурно той не е разбирал неговата научна стой-ност. Приел го е взависимост от нивото на своето развитие (като сакрален сим-вол с огромно значение), и го свързва с бога слънце “Ра” и след това с бога “Христос”. Този символ, запазен в хилядолетията до днес ни говори за нещо много огромно по значимост за живота на човека – за да го свърже той със своите главни божества и да го обяви за сакрален символ. Ние го виждаме пренесен и поставен при бога “Ра”, слънце в мозайките на първите базилики още от ІVв. и после V-VІв. особено при най-ранното покръстване. Сакралните
                                                                                                                       - 7 -
символи: триъгълници, пирамиди, кръстове, тризъбец, пречупени кръстове, кръгъл уред с въртеливо движение, ромб и др. са наслагвани от най- дълбока древност.
           Всички тези символи се намират и при мозайките от резиденцията на Константин Велики в Ниш ІVв. Епископската базилика в гр. Сандански (една от най- големите и  важни базилики, особено със своята кръщелна) от ІVв.; мо-
зайките от гр. Стара Загора ІVв., “Св. София”VІв. Освен това икона Христос Пантократор, чийто ореол е от триъгълници, в църквата “Успение Богородич-но” в Широка лъка от 1839г., на икона на Св. Архангел Михаил и др. Тези сак-рални символи са разпространени  по църкви, манастири, иконостаси, шевици, икони, възглавници (суврената възглавница при Капънците), черги – предимно от Петричко, Санданско, Тетевенско; ритуални дрехи и др. Нека не забравяме и преславската архитектурна и книжовна школа.
           В този ранен период при даване свобода на вероизповеданията (и по специално на християнството) намираме най- много запазени сакрални симво-ли пренесени от старите вярвания. Още І в. народите от районите на Тракия и Халкидика са покръствани от апостол Павел. Тук в тези райони са се утвърж-давали и са предавани най- ранните традиции на християнството в архитекту-ра, иконопис, кръщелни и др.
           Нека се спрем по подробно на голямата Епископска базилика в гр. Сан-дански от ІVв. Градът е бил епископски център с минерални, лековити води, укрепен от времето на римския император Диоклитиян. Следователно тук е ра-йона, в който най-рано са се създавали традиции по време на най ранното при-емане на християнството. Откритите основи на епископска базилика, кръщел-на, мозайки, части от мраморен иконостас и др. говорят за тези ранни тради-ции. Тук е района на тракийските племена синди и меди, после прабългари и славяни, достигащи до Беломорието. Всички те са оставили свои вярвания в тези култови сгради, които достигат и до днес.
           В мозайките на голямата наречена Епископска базилика виждаме сак-рални символи на древния триъгълник, ромбоида, бога слънце “Ра” (Сурия), “Тангра”, жертвените птици (предимно свързаните с водата юрдечки), които са  хвърляни в огъня при тракийските светилища, въртеливото движение по коло-ните и кръста в средата (а може би и той очертава четири триъгълника), знаци на тракийска шумерска писменост и др. Тук всичко сакрално от най- древни времена е включено в архитектура, кръщелна, украса и др. и запазено и до днес. Тези древни символи продължават и до днес в църквата “Св. Козма и Дамян” от 1861г. Не без основание българите са обвинявани, че смесват хрис-тиянството с тангризма. Особено интересна в това отношение е една от много добре запазените кръщелни при епископската базилика. Това е кръгъл, бял, мраморен, малък басейн с 8 колонки. Той е ограден от кръгла тухлена стена с четири срещуположни ниши, символизиращи кръст. Това е първият кръг. Сле-два кръгъл коридор наоколо и около него  втора още една кръгла тухлена сте-на. Тези два кръга (двойно кръжило) са пресечени във вид на кръст с четири срещуположни входа. Цялата тая архитектура е във вид на два кръга и в среда-

                                                                                                                       - 8 -
та  има басейн. Тя е  оградена отвън с четвъртита прилепена сграда. Същото изображение, изработено от дърво представлява центъра на тавана на църквата “Св. Козма и Дамян” в гр. Сандански от 1861г. Тук интерес за изследователя е иконостаса на църквата. В него ясно са разграничени вярванията на народа. Над реда на иконите на светците е очертан плътен фриз от лозница. Над него от резба, в центъра, над иконостасната врата е поставено голямо слънце с двойна окръжност. По едно слънце има и от двете страни и в ъглите триъгъл-ници, очертаващи орлови криле. От двете крайни страни на иконостаса също има по две по- малки слънца. Всички слънца са със двойни окръжности, като малката е в центъра. Това което е в архитектурата на кръщелната го виждаме и на иконостаса. Всичко говори, че старите вярвания в бога “Ра”, “Тангра” про-дължават да се почитат и поставят на най-сакралното място - на иконостаса и до 1861г.Над тази част на иконостаса е разпятието. Учудващо е че то се брани от двете страни от желязна четириножница. Това е знак от шумерското клинописно писмо, много разпространено у нас по шевици, обредни хлябове, тъкани.  Най-често срещан и особено характерен за Дупнишкия район - някъде с глава на орел. Има го и по цялата страна. Тук ще поставиме въпроса: има ли разлика от горната част на иконостаса в църквата в град Сандански с бога Слънце и орловите криле и този с иконостаса в джамията (на прабългарски воини -  казалбашите) в село П.Сла-вейково? Явно и тук вярванията и сакрал-ните древни елементи са едни и същи. Отразени са и  в народната култура. Народът на древна Тракия и България продължава да ги почита и до днес, не-зависимо от историческите превратности.
           Сватбеното знаме в гр. Сандански и днес е червено, четириъгълно, раз-делено на кръст с бели ленти, образуващи четири триъгълника. На колата коя-то вози младоженците се поставят две ленти от цветя, които започват в средата отпред над мотора и завършват от двете страни на предното стъкло, образува-щи един голям триъгълник. И само това ли е? В този важен, лечебен, древен, епископски център, който е почитан и заради своята лечебна вода се пазят най- силно древни, важни, сакрални вярвания, които носят здраве, плодородие, бла-гополучие. При тези центрове (както и до днес) има и народни лечители. Таки-ва са били Козма и Дамян, наречени “безсребърници”. Възможно е да не са вземали пари за извършване на лечение. Традицията със сакралните древни символи продължава и в архитектурата на Старата баня, паметник на култура-та. Тя е с 8 ъгъла в каменната си част на цокъла и завършва с кръгъл тухлен ку-пол. Но не само в Сандански, но и в Цариградската желязна църква и в църква-та “Св. Димитър” в Стара Загора има огромни слънца, позлатени и поставени точно над входните двери към амвона. Но в църквата “Св. Димитър” в Стара Загора, там където е почитан от осем хилядолетия “триъгълника” той не е заб-равен и до днес. Точно над дверите на свода горе е поставен триъгълник и в него едно голямо човешко око. Нали фините енергии, имат огромна мощ и хо-рата, които ги владеят ги насочват с очите си. Това са умеели атлантите и бого-вете. Тук разпятието се брани от двете страни от позлатени копия, брадва и чук и два дракона.В църквата “Св. Илия” в гр.Севлиево от нач. на ХІХв.разпятието се брани от два дракона (змея), което на прабългарски значи “сила”, “мощ”.
                                                                                                                       - 9 -
Освен това и до днес на ритуалната дреха на патриарха и на други важни  ду-ховници, двойният триъгълник (ромба) е поставян на дясната страна срещу                                                                                десния крак на ритуалната дреха, така както в експоната на мъжката фигурка от V хил.пр.н.е. На най-важни празници патриархът носи в двете си ръце запа-лени свещи. В лявата – символа на слънцето  и две запалени свещи във вид на триъгълник, а в дясната три свещи - триединството. Същият ромб, червен е на островърхата, черна шапка на царя и жреца на хълма “Тара” в Тибет (по карти-ната на Николай Рьорих). Той е с пурпурна дреха и връхна, черна, с колан и то-ка. Но островърхата шапка нали е характерна за българите. Неговият жезъл е от тризъбец. В средата е издължен триъгълник, а двете страни в края са завити като лале. Този вид тризъбец се среща в много мозайки в църкви и манастири. Има го и в мозайките и на резиденцията на цар Константин Велики в Ниш. Ня-кои автори смятат Константин Велики /роден в гр.Ниш/ за българин. Мозайки-те тук имат всички сакрални символи, както и във всички базилики у нас. Не се ли свързват с българските традиции? Още едно доказателство: в книгата ”Ма-хатамарата” се пише за царя на “Нишава” в районите на планината Хиндикуш в Хималаите. Тук не става ли въпрос за българи? За племето “ниш”, от там град Ниш и река Нишава. Нека обърнем внимание и на печата на Кубрат. Той е кръгъл с кръст, който от двете страни на напречната линия завършва с триъ-гълници, а средният издължен край нагоре е с тризъбец (трилистник). Много е близък  в изображение и третиране с кръглата керамична плочка-печат на кул-турата на Самара – Месопотамия, Сирия – Vхил.пр.н.е. Явно културата Самара има много общи неща с печата на Кубрат. Можем още много да търсим и до-казваме с нови данни за връзката на древнотракийската и българската култура с шумерската, зафиксирана чрез веществени доказателства от селищни надг-робни могили, сакрални символи, писмени данни от клинописното писмо и много други, достигнали до нас. Намират се в църкви, икони; архитектура на светилища; в бита – при шевици, орнаменти, тъкани, ритуални предмети, по съдове и др.
           Интересен за нас е и цилиндричният печат от Месопотамия. Неговото разяснение прави големият познавач на шумерското писмо Зекария Сичин от писмени сведения на керамични плочки от шумерската писменост. Някои стра-ни от изображението му много близко се свързват с вярванията на прабългари-те. Еа води космонавти от планетата Нибиру, чиято орбита минава между Марс и Юпитер всеки 3600г. Една от групите пришълци води неговия син Мардук, облечен като космонавт. Еа го посреща. В писмен документ (шумер-ски керамични плочки) се съобщава, че през опасния полет до Земята, на кръс-товището между планетите, той е щял да се разбие. На изображението на цили-ндричния печат се вижда Еа с криле; зад гърба му са изобразени седемте пла-нети, а на шапката му има трилистник. Луната е пред него. Тя не влиза в броя на планетите. Прабългарите са вярвали в звездите и в седемте открити за тях планети и трилистника – древно мощно оръжие. Пред Еа е космически апарат (диск), който е еднакъв (в кръглата си част с две окръжности) с амулета от Варненския некропол. До сега той се определяше като сакрален символ на Слънцето. В гр. Сандански в кръщелната и символите на слънцата в църквата
                                                                                                                      - 10 -
“Св. Козма и Дамян” е с две окръжности.Това е било определението на народа. Но всъщност тук може би се касае за част от космическия апарат. Може би още тогава е въведен кръста – като кръстопът между тези планети. Това ли из-разява кръглата плочка-печат от Карановската селищна могила, разделена на кръст. Тя има надпис в четирите образувани триъгълници, които не са разчете-ни. Нима още тогава V-ІV хил.пр.н.е. е въведен кръста като сакрален елемент, свързан с боговете, достигнал до нас?
         *  Тези ли са хората с криле / богове, богини, ангели/ рисувани по църкви-те, засвиделствани от Vхил.пр.н.е. по нашите земи, които е видяла и Ванга?  Те ли са тези пришълци от Космоса, които са различни от Тибетците? Триъгълни-кът е въведен като сакрален елемент още в VІ хил.пр.н.е. Този символ е поста-вен на многобройните женски фигурки и богинята- майка, намирани в тракий-ските могили. Ромбът (двойният триъгълник) е поставен на десния крак на мъжката фигурка, включена в експозицията на музея “Неолитни жилища” в гр. Стара Загора. В други райони се очертават на гърдите. Тези символи, като сак-рални елементи достигат до днес, неизгубили сакралното си значение, поставя-ни на икони, църковни дрехи, иконостаси; разпространени в бита – в шевици, тъкани и др. Какви послания ни носят те от хилядолетията? Не ни ли говорят за древна висока култура, разпространена по нашите земи? Къде най- ярко и убедително е показана тази висока наука тук на нашата земя? Не е ли в Тибет, в “Града на боговете”? Не е ли огромния ромбоид във вид на врата, висока около 800м., очертана на “Щастливия камък”, за която авторът Е. Мулдашев смята, че вероятно от нея са излитали космическите кораби на атлантите? Ни-кога народът не обявява за сакрални елементи и символи неща, които нямат огромно значение за неговия живот, здраве, благополучиие. Може да се изкаже хипотезата, че тази голяма наука е изразена в архитектурата в “Града на бого-вете”. Тибет е изворът не само на тези сакрални символи, но и на редица други достигнали до нас. Това са символи на тъй наречения “Бога слънце”, носен  ка-то амулет V-ІV хил.пр.н.е. от Варненския некропол диск с двойно кръжило, и така изобразяван в иконостаси, икони, тъкани, шевици и др. до днес. Така е наречен този символ от древните хора в зависимост от нивото на тяхното развитие. Не е ли това основната и най- важна част от проекта на космическия кораб, схемата на който е начертана в древните индийски книги “Пурани”. Какво ни говори и преданието от с. Кормянско, Севлиевско? Че Гаази Баба (по проучване – брат на кан Омуртаг), ранен се пренася като прелита на огромен ромбоиден камък, придружен от българин, от Кормянското на Ряховското те-ке, където е погребан. Ромбоидният камък на който е прелетял и сега стои до неговия мавзолей. Огромен четвъртит камък стои и при мавзолея на Демир Ба-ба в Разградско, където се смята, че е била гробницата на кан Омуртаг. От ог-ромни монолитни камъни са древните прабългарски склуптури, от Шуменско, наречени “Баби” т.е. бащи на прабългарски. Всички те не ни ли носят послания за това че някои от древните наши предци са владеели познанието за елимини-ране на земното притегляне (гравитацията), както и други някои познания. На-ли всичко това най-ярко е изразено в “Града на боговете” в Тибет. Нима и сред прабългарите още е имало дейци, предимно шамани или колобри,които са вла-
                                                                                                                    - 11 -
деели тези способности? Нищо чудно щом и до днес там по древните прабъл-гарски земи, Волжка България и крепостта “Дуло” още съществуват загадъч-ните “шамани”, чиито знания науката още не е изяснила. Всичко това говори, че прабългарите носят традиции от древните траки и скити от Vхил.пр.н.е. и трябва да се съгласим с автора Е. Мулдашев, че шумерите /древните траки/ са познавали “Града на боговете” в Тибет.            
           По древните прабългарски земи /обхващащи районите: част от Хималаи-те; планината “Индукуш”; Алтай; районите от р. Енисей до р. Волга; Свещен-ния град Аканд; района около гр.Казан; на Каспийско море; Кавказ и др./ има още древни свидетелства за прабългарски традиции и сакрални символи. Тези райони са много по близко до Тибет и връзката с тях е непосредствена. Някои автори оспорват тракийския, гетски и прабългарски характер на населението от районите на Плиска и Преслав. В народния костюм от тези ройони намира-ме близост с тези по гореизброените прабългарски земи. Това е женският наро-ден костюм от районите на Алтай и р. Енисей, от народа “Дили” или “Дуло”. В него има същите сакрални елементи – триъгълник, ромб, орел, петел и др., как-то тези на капънците около Плиска, Преслав, Разград и др. Важен елемент в техните забрадки е глава на орел или петел, което е особеност на народния костюм от районите на Добруджа, Варненско, Разградско, Плиска, Преслав. Тук има специална почит към орела и петела. Празнува се Петльов ден. Ама-зонките които са от тези райони също имат орлова глава на шапките си. Не би-ва да се отминава и факта, че прабългарско племе от “Индукуш” са и Тохарите (тох на прабългарски означава петел). Петелът е хвърлян от древните гети в ямите като жертвено животно. Следователно не може да се отрича, че основно-то население от Добруджа и изброените райони е местно – древно тракийско, скитско и прабългарско.
           За Плиска и Преслав е съществено и това че древните съкровища от пре-ди новата ера и от по късен период, даже от ІVв., като: Златното съкровище от Варненския некропол от ІV хил.пр.н.е.; Вълчетрънското златно съкровище от    І хил.пр.н.е.; съкровището с ритоните от с. Борово и някои други, предимно от Северна България – всички те носят изобразени древни сакрални елементи от установени части от архитектурата от “Града на боговете” /включени в архите-ктурата на християнските източно- православни църкви/ или части от космиче-ски кораби от Тибет, дело на предците Атланти или хора от Космоса.
           Археологическата наука още не е определила за каква цел са служели съдовете от Вълчетрънското златно съкровище от І хил.пр.н.е. тежко 12,425кг., състоящо се от 13 златни съда. Може да се изкаже мнение и да се съгласим с хипотезата, че то е свързано с ритуал побратимяване. Такъв ритуал етнолозите зафиксираха запазен и до нашето съвремие в районите на Ямболско. Може би тук става въпрос за побратимяване на вождове на племена или държави. Съдът с три сърцевидни форми може би е служел за смесване на виното, което всеки един от тях е носел и което изпиват тримата побратимени. Главните златни съ-дове с кръгли плоскости /дискове/ са музикални инструменти, които се удрят при тъй нареченото “немско хоро” /близко до ръченица/ само от присъстващи-те жени и общото хоро, което се играе от всички. Интересни са тъмните орна-
                                                                                                                           - 12 -
менти изрисувани на кръглите музикални инструменти. Те при всички случаи трябва да бъдат сакрални, тъй като става въпрос за извършването на един мно-го важен ритуал с голямо житейско значение. Тук също виждаме на плоската повърхност в горния и долен край на бордюра триъгълници, а в средата нещо, което прилича на попови лъжички. Те наподобяват описаните от йогите така наречени “асури”, които се намират в някои от тибетските пещери и се хранят с фини енергии. Асурите могат да изсмукват енергия и от човешкотто тяло. В допира си с тях, човек може да умре.
           Нека включим в нашето изложение и още допълнителни данни към теза-та, че шумерското писмо е създадено тук по нашите земи и по специално в Тракия през Vхил.пр.н.е.(писано от мен в сп. “Авитохол”, бр.27, 2004г.). В екс-позицията на Исторически музей гр. Нова Загора са изложени експонати от се-лищните могили край с. Караново, с. Дядово и др. от V хил.пр.н.е. Тук по съ-дове и други битови предмети също се виждат няколко знака от Шумерската писменост. Досега не е намерен един от най- важните знаци – осмолъчната зве-зда – знака на думата “бог”. Но тук ние го видаме поставен на тежест на врете-но от V хил.пр.н.е.
           Друг сакрален орнамент, твърде важен е една голяма капка с продълго-ват край, подобна на поставеното трето око на древния лемур- атлант, описан в книгата на Е. Мулдашев. На това  място индийците поставят точка. Този сакра-лен елемент също е много разпространен по църкви, колони на църкви, мозай-ки, икони, тъкани, шевици и др. Третото око е много важен елемент. Чрез него атлантите насочват фините енергии с огромна сила към дадения обект. Него тепърва ли трябва да развива нашата цивилизация? Затова ли толкова е важено това око, че да се постави над иконостаса в църквата “Св. Димитър” в Стара Загора? Затова ли и триъгълникът е толкова важен, за да бъде поставен най отгоре пред символа на слънцето и над него кръста на купола (отвън) на желяз-ната църква в Цариград. Древна Тракия и българите не забравиха своите сак-рални символи от VІ хил.пр.н.е. до днес.
           Друг сакрален елемент е една кръгообразна извивка във вид на черупка на охльов /условно казано/ - точно както авторът Е. Мулдашев рисува носа на атлантите. Благодарение на неговото устройство те са могли да плуват под во-дата. Този орнамент се намира в мозайки на църкви, икони, колони, шевици  и др.
            Във вече публикуваното от мен в сп. “Авитохол” се говори за царицата Шубад и нейния възстановен образ в “Бритиш музеум”, който е с венец от бу-кови листа. Бук не расте в Шумер. Тази традиция е характерна за с. Кормян-ско, Севлиевско и Габровско. В тези райони се окичват с букови листа на Гер-гьовден за здраве  хора, къщи, помещения за животни, порти и др. Изхождайки от редица данни можем да изведем хипотезата, че заселването на гр. Ур, първа-та столица на Месопотамия, след потопа ІІІ хил.пр.н.е. е от тракийското насе-ление от тези райони. Наименованието на гр. Ур съвпада с рода “Ури” от Габ-ровско, преселен в с. Кормянско след Освобождението. Името на царица Шу-бад съвпада с наименованието на връхна дреха “Шуба”. Името на царя на гр. Ур е Абарги, също съвпада с връхната дреха “Аба”. Освен това с преселването
                                                                                                                     - 13 -
този род, племе “ури” в гр. Ур носи своя поминък, занаяти и традиции. В гр. Ур от ІІІ хил.пр.н.е. се намират накити, печати, амулети и др. от злато със съ-щата орнаментика – бик, букови листа и др. характерни за районите на Тракия и Средния Балкан. Учудващо е и това, че главното светилище на гр.Ур е на богнята на “Луната”. При него е изградено помещение за стрижене на овцете. Овцевъдството е характерен занаят за районите на Средния Балкан. Като се
 прибави и това, че в тези райони и в по широк ареал се казва “ур” за отпъжда-не магаре, всичко гореизложено убедително налага да се изведе хипотезата, че заселването на гр. Ур е от население от районите на Средния Балкан.
            И само това ли е? Преданието говори, че в Средния Балкан, Странджа и Рила също има построени пирамиди. Нима и тук у нас също се намира гено-фонд, както в Тибет и Египет? Има известни данни, че у нас в Средния Балкан е имало “Посветени” и “Гури”. Запазени са фамилни наименования “Бонгури”, също и “Посветени”.Само посветени са погребвали Гаази баба, брата на кан Омуртаг. Освен това, съгласно историята на Волжка България “Джагфар тари-хи” най- древното име на Стара планина е “Им”. А “Има” е богът на съзида-нието и запазването на материалния свят.*
           А долмените в насока – и те ли са част от земните съоръжения на линии на триъгълниците, по които се насочват фините енергии, за които говори Е. Мулдашев в книгата си “Трагичното послание на древните”. Можем да попи-таме тези триъгълници, пирамиди, кръстове, пречупени кръстове, ромбове и др., начертани в мозайки, тъкани, шевици, ритуални предмети и др.  имат ли  някакво  действено значение сега за бита и живота на човека? Нека науката  до-казва това чрез бъдещите научни открития. Те са ни оставени от древните наши деди, от висока цивилизация , за която тук населението край Черномо-рието и Тракия (за наша голяма гордост) и българите съхраниха и днес, ние ги предаваме на бъдещите поколения.Този е огромния капитал, който носим и с който се присъединяваме към Европейския съюз.
                                                                                                                      

                Литература:
  1.     Христоматия по история на стария свят , Христо Данов, 1962г.
  2.     Махабахарата – индийски национални епопеи, 1972г.
  3.     Експозиция “Неолитни жилища” – Исторически музей гр. Стара Загора
  4.     Праисторически материали от Разградски окръг, Т. Иванов – Окръжен исторически музей на гр. Разград
  5.     Каталог на Национален музей Дамаск, 1976г.
  6.     “3200 години поселищна история на гр. Сандански” – Археологи-чески музей гр. Сандански
  7.     По пътя на българите, Димитър Ил. Димитров, сп. Авитохол кн.11 – 2000г.
  8.    Орбиталният полет на Атрахасис – Ной, инж.Димитър Чиликов и ст.н.с.д-р Христо Протохристов, сп. Наука и техника, бр.10,2004г.
  9.     Базиликата в Лозенец, арх. д-р Дафина Василева
                                                                                                            - 14 -
          “В Прародината” – историко-пътеписни бележки от Тян Шан и Алтай
                 Максим Караджов  - 2004г.            
Сава Костова
07.01.2005г.




Copyright2005 © www.7rilskiezera.com