По Пътя към Културата на Сърцето.
Възраждането на българщината и България във всички нейни територии!
W е l c o m e !

Search
Enter Keywords:
Начало arrow Д-Р ГАНЧО ЦЕНОВ ОТКРИВАТЕЛЯ НА ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ
Д-Р ГАНЧО ЦЕНОВ ОТКРИВАТЕЛЯ НА ИСТИНСКАТА БЪЛГАРСКА ИСТОРИЯ PDF Печат E-mail

Капиталният труд на д-р Ганчо Ценов “Произходът на българите и начало на българската държава и българската църква” преобрази нашата история. Тя разби невярната теория на Иречек и дядо му Шафарик, че българите са туранци и късни поселници на Балканския полуостров, което проф. Златарски превърна в закостенела догма. Въпреки правотата на д-р Ценов , защото той своите позиции изгради въз основа на своите многогодишни проучвания върху оригинални документи  в секретния архив на Ватикана и нов преосмислен прочит на оригинал на старите автори – той владееше староеврейски, старогръцки, латински и няколко западни езика, книгата му бе посрещната с вой и отрицание. Критиците му не жалеха обидите срещу него, наричаха го антиучен, вместо научин спор го хулеха необуздано. Дори беше наречен “агент на българското военно министерство” ?! Този отпор не смути големия учен, той продължи още по-упорито десетки години да изследва произхода но българите и старата ни история и проучванията в архива на Ватикана и на други оригинални извори.
След двадесет и седем години през 1937 г. излезе втория му капитален труд “КРОВАТОВА БЪЛГАРИЯ И ПОКРЪСТВАНЕТО НА БЪЛГАРИТЕ”. В същност тя е том втори на първата книга. С нея той доутвърди и изясни още по-обстойно позициите си, че българите са стари поселници на Балканския полуостров. Те са тракоилири, Славяните са късните поселници, те идват при тях на юг от Дунава, а не обратното, както невярно се твърди. Д-р Ценов установи още, че българи и хуни са един народ наричан още скити, че 864 г. няма покръстване, а българите са  покръстени през II в.сл.Хр. от апостолите Павел и Андрей. Д-р Ценов възприе изключително важната вярна постановкана проф. Марин Дринов, че на Балканския полуостров е имало едновременно две български държави. Едната самостоятелна, а другата федерат на Византия със столица Солун.Извън двете е имало и български земи, каквато е днешна Тракия , включително Одринска Тракия, които са били направо под византийско владичество. Войните, които водят кан Аспарух и по-малкия му брат кан Кубер с Византия не са за основаване на нова българска държава на Балканския полуостров, а за освобождаване на българските земи под нейното владичество и присъединяване на васалната Солунска българска държава, към свободната на кан Аспарух.
Изключително големите успехи на българската тракология начело с проф. Александър Фол и на археологията ни от 50-те години на миналия век до наши дни, включително откритията на археолога д-р Георги Китов в долината на царете Казанлъшко и Старосел, както и тези на проф. Александър Овчаров в Перперикон категорично потвърдиха постановките на д-р Ганчо Ценов . Това го установи с половинвековното си дело и археологът Петър Детев. Същото направи по лингвинистичен път големият български езиковед чл.корсп. на БАН проф. Владимир Георгиев с бележития си труд “Траките и тяхния зек” от 1971 г. Той установи, че основите на българския и тракийски език са еднакви, че морфологията,  фонетиката, и словообразуването на двата езика са едни и същи и още ,че с незначителни  изменения са еднакви и хидронимията и топонимията им. По отношение на имената го изясни чл.корсп. Веселин Бешелиев с трудът си “Проучвания върху личните имена на траките” Еднаквостта между българи и траки го преутвърди Евгени Тодоров с изследването си “Древнотракийското наследство в българския фолклор” 1972 г. С рецензенти академиците Петър Динеков и Владимир Георгиев. Същото направи и Константинов с книгата си “Медицината на траките”, от коятосе вижда, че тракийската и българската народна медицина са еднакви. С “Кроватова България и покръстването на българите” д-р Ганчо Ценов окончателно установи истината на произхода на българите и образуване на държавата им.

       

           Д-р Ганчо Ценов
       живописни бележки

Роден е през 1870 г. в с.Бойница Кулско, сега Видинска област. Завършва история в един от първите випуски на Висшето училище в София. Една година е учител във Видинската мъжка гимназия. След, което с конкурс постъпва в културния отдел на военното мнистерство . пак с конкурс, същото министерство го изпраща на специализация по старата българска история за две години в Берлинския университет. Д-р Ценов на своя издръжка я продължава още две години, завършва я с блестяща докторска дисертация. Той е единствения български историк до средата на миналия век, който получава докторат от този университет. Всички останали са ги защитили в провинциални германски университети. Благодарение на бракът на д-р Ценов с богата германска наследница на милиони, тя му осигурява много години проучване на оригинални документи за българската история в тайния архив на Ватикна, Рим, за което се плащало извънредно много скъпо.
Плод на многогодишните му изследвания и основно преосмисляне на трудовете на старите автори в оригинал, д-р Ганчо Ценов написва капиталния си труд “Произход на българите и образуването на българската държава и църква” през 1910 г. същата година с него кандидатства за доцент по стара българска история в историческия факултет София. Деканът проф. Златарски, който подържа противоположна теза възприел безкритично Иречековата, проваля кандидатурата на д-р Ценов. По диктат на Златарски цялата официална българска история го отрича. Без да спорят научно с него го хулят. Той остава преподавател в Берлинския университет. Продължава още по-усърдно проучванията си. Написва десетки трудове, най-ярка сред тях е “Кроватова България и покръстването на българите” и “Народността на старите македонци”.
През 30-те години невъздържаността и хулите на неговите отрицатели минаха всякакви граници. По съвет на баща си, който беше адвокат, той заведе срещу тях дело за публични обиди и клевети пред софийския окръжен съд. Била назначена тройна експертиза от видни западни учени, които се произнесли, че права е тезата на д-р Ценов, а не  неговите отрицатели. За да не бъдат осъдени на затвор той им прощава и прекратява делото, при условие, че ще му се извинят и приемат експертизата, което и направили.  
След преврата на 9.IX.1944 г. като женен за германка и живеещ в Берлин е обявен за “фашист и великобългарски шовинист”. Въпреки че той не беше член на националсоциалистическата партия и не споделяше възгледите на Хитлер. Лично съм го чувал от него при разговори с баща ми в нашия дом във Видин, баща ми с него беше далечен роднина. Книгите му бяха забранени и заключени в секретния фонд на Народната библиотека София.
След погрома на Германия до есента на 1949 г. когато д-р Ганчо Ценов умира в Берлин, той се издържа от преводи. Други приходи няма. Цялото огромно имущество на съпругата му е отишло за заплащане на високите такси във Ватикана за проучване на българската история. Жена му мизерства, това я принуди есента на 1951 г. да дойде във Видин при баща ми и го моли да й съдейства за да й се отпусне пенсия от българската държава, за принос към историята й, което онези години бе невъзможно. Огорчена и унизена тя се прибира в Берлин. Умира в пълна мизерия.

                                                                                                      ЗДРАВКО ДАСКАЛОВ       


Списък на книгите, писани от Ганчо Ценов:
  1. Wer hat Moskau im Jahre 1812 in Brand gesteckt? Ebering, Berlin, 1900. Reprint:Kraus, Waduz, 1965
  2. Праотечеството и праезикът на българите. - 1907 г.
  3. Българите са по-стари заселници на Тракия и Македония от славяните. - 1908 г.
  4. Критически разбор на българите. - 1910 г.
  5. Произход на българите и начало на българската държава и българската църква. - 1910 г.
  6. Първите религиозни борби в България. - 1912 г.
  7. Покръстването на българите - обяснение. - 1914 г.
  8. Хиляда години ли от смъртта на Св. Климента ? - 1915 г.
  9. Кой е Климент Охридски ? - 1915 г.
  10. Произход на хуните. - 1915 г.
  11. Русия и завоевателните стремежи на сърбите. - 1915 г.
  12. Goten oder Bulgaren. Leipzig, Dyk, 1915
  13. Geschichte der Bulgaren. Steiwetz, Berlin, 1917
  14. Die Abstammung der Bulgaren und die Urheimat der Slaven. - 1930 g.
  15. Geschichte der Bulgaren und der anderen Subslaven. - 1935 g.
  16. Препирните по народността на българите - в що се състоят и защо се водят. - 1936 г.
  17. Кроватова България и покръстването на българите. - 1937 г.
  18. Прокоповите хуни и Теофановите българи. - 1938 г.
  19. Народността на старите македонци. - 1938 г.
  20. Хуните, които основаха българската държава. Техният произход и тяхното християнство. - 1940 г.
  21. (статия) Седмичните дни като белег на старо християнство у славяните. сп.Преглед, 1907 г.
  22. (статия) Das wissenschaftliche Leben in Bulgarien. "Minerva" (WdeG), Berlin, 6 Sept., 1924.




Copyright2005 © www.7rilskiezera.com