По Пътя към Културата на Сърцето.
Възраждането на българщината и България във всички нейни територии!
W е l c o m e !

Search
Enter Keywords:
Начало arrow ПОКЛОН ПРЕД ДЕЛОТО НА Д-Р ГАНЧО ЦЕНОВ
ПОКЛОН ПРЕД ДЕЛОТО НА Д-Р ГАНЧО ЦЕНОВ PDF Печат E-mail

Българската история има неблаговидната съдба, да бъде написана от 22 годишния, току що започнал научния си път чешки историк Иречек. Под влиянието на дядо си Павел Шафарик, баща на майка му и предоверявайки се на византийските хронисти, той представи българите като туранци, късни поселници на Балканския полуостров. Според него те били незначителна орда, дошла начело с кан Аспарух през втората половина на 7 век, а тази орда нямала нищо общо с траките, които преди това били изчезнали от нашата земя. Иречек не съобрази, че хронистите не са професионални историци, а интенданти на византийските военачалници. Затова в хилядолетния двубой между България и и Византия, те са били винаги на едната страна на барикадата и заинтересовани от завършека му.
Западните извори за българската история са били винаги по-обективни от византийските, защото са съставени не от страна в този двубой. Така българската история от стародавна и величава, бе представена като незначителна, а старите християни българите за езичници покръстени едва през 864 година.
Българският историк д-р Ганчо Ценов, който след многогодишни проучвания в западни документохранилища, на първо място в тайния архив на Ватикана и след нов прочит в оригинал на старите историци /д-рЦенов владееше староеврейски, старогръцки, латински, руски и няколко западни езика/ установи несъстоятелността на Иречековата “История на българите” и написа през 1910 година знаменития си труд “Произходът на българите и образуване на българската държава и църква”. С него той доказа, че:
  • българите са траки и стари поселници на балканския полуостров
  • българите са създали една от най-древните цивилизации, далеч преди елинската
  • българите са първите християни в Европа, покръстени от апостолите Павел и Андрей, и през 864 година няма покръстване, а само отказване от българското еретичество и приемане на официалната християнска догматика.
  • Св. Св. Кирил и Методий са българи. Те не са съставили глаголицата, която е много по-стара азбука. За нея академик Владимир Георгиев в труда си “Траките и тяхния език” доказа, че тя е прадревна и е тракийска, а солунските братя са съставили кирилицата, която не е славянска азбука, а българска, с нея свещените християнски книги са преведени не на славянски, такъв език въобще няма, а на български. Св. Св. Кирил и Методий са били най-близки съратници на княз Борис I, и с тяхна помощ той е успял да преодолее българското еретичество през 864 год.

  • С “Произходът на българите и образуване на българската държава  ицърква”, д-р Ганчо Ценов кандидатства през 1910 година за доцент по българска история в Софийски университет. Кандидатурата му бе провалена от декан проф. Златарски, защото с нея се опровергава учителя му Иречек. Вместо да се спори с него научно, критиците на д-р Ценов го оборваха с обиди и с отрицание, обявавайки го за “антиучен”. Той с болка си спомня: “Критикуваха ме не по съдължание, не защото посочените от мен данни са неверни, а защото съм бил патриот.”
  • Озлоблението срещу него достигна дотам, че беше обявен за “шовинист” и за “агент на българското военно министерство”. Интересно е тогава, неговите отрицатели на кое друго военно министерство са служили, положително не на българското?
  • Д-р Ганчо Ценов установи още, че кан Аспарух не е бил туранец, а е предвождал хуни. По-късно, това приеха и Иречек и Златарски.
  • За трайно наличие на българи преди идването на кан Аспарух на балканския полуостров, твърди и проф. Марин Дринов. И той като д-р Ганчо Ценов приема за съществуването на две Българии по нашите земи – стара със столица Солун на Византия и по-късна Аспарухова и отделно българи под владичество на Византия. И Иван Дуйчев обсъждайки “Именника на българските канове” приема, че кан Аспарух е дошъл не да създаде нова българска държава, а да разшири съществуващата българска държава в днешна Украйна на югозапад. Трябва да се признае на Иречек научно достойнство. След излизането на “Произход на българите и образуване на българската държава и църква” на д-р Ценов, той корегира някои от своите позиции. На запитването му от страна на Стоян Аргиров, защо не преиздаде своята “История на българите”, отговорил, че след трудът на д-р Ценов не може да го направи.
  • След като не бе приет в Софийския университет д-р Ганчо Ценов продължи упорито да работи върху истинската българска история в Берлинския университет. Венец на тези негови усилия бяха “Кроватова България и покръстването на българите” излязла през 1937 година и “Народността на старите македонци” от 1938 година, с която установи, че те не са елини, а траки, което означава българи.
  • Извършените археологически разкопки в нас след 50-те години на миналия век, особено тези на Петър Детев, както и тези на доцент Георги Китов през последните години в “Долината на царете”, Казанлъшко, на проф. Александър Овчаров в Перперикон Кърджалийско, всички те доказаха правотата на д-р Ганчо Ценов. Потвърди го по езиков път академик Владимир Георгиев. Той доказа че тракийският и българският езици са изградени върху една основа – еднаква морфология, фонетика и словообразуване. Член кореспондент проф. Веселин Бешевлиев с труда си “Проучвания върху личните имена на траките”, установи, че формирането на личните имена при траките и българите е едно и също. Професор Евгени Тодоров със своето “Древнотракийско наследстнво в българския фолклор” доказа, че душевността, традициите и обичаите на траки и българи и досега са едни и същи. Същото го потвърдиха и трите книги на Петър Детев и сина му Йордан Детев за “Тракийската Атлантида”, както и следващата книга “Земята на Орфей”. Вижда се от книгата на Владимир Василев “Медицината на траките”, че тракийската медицина и българската народна медицина, са поразително еднакви.
  • При демокрацията новата вълна български историци отхвърли Иречеко-Златарската догма. Преоткри за българския народ величавостта на историята му. Отдава заслуженото на огромния принос на д-р Ганчо Ценов  за установяването й.
  • В това време на бездуховност, разюздани страсти и духовна нищета, българският народ има нужда от духовна опора чрез която да преодолее трудностите. Ще постигне това, като опознае своята богата и прадревна история. Точно това му дават трудовете на д-р Ганчо Ценов, най-вече “Произходът на българите и образуване на българската държава и църква”, “Кроватова България”, “Народността на старите македонци”. Изданието на първата книга от издателство “Народен будител”, Варна, през 2002 година бе посрещнато с изключителен интерес от българската общественост. За младото поколение това стана ктато настолна книга, коетго и наложи две поредни издания, които се изчерпаха. Това доведе до настоящото.
  • Поздравявам издателство “Хелиопол” за високо родолюбивата инициатива да преиздаде за трети път “Произходът на българите и образуване на българската държава и църква”.
  • Книгите на д-р Ганчо Ценов трябва да бъдат като настолна книга във всеки български дом, за да черпи българинът упование от тях. Тези книги трябва да бъдат като евангелие на българската история в нашето българско училище.
 
  • Здравко Даскалов


Copyright2005 © www.7rilskiezera.com