По Пътя към Културата на Сърцето.
Възраждането на българщината и България във всички нейни територии!
W е l c o m e !

Search
Enter Keywords:
Начало arrow НАЧАЛО НА ЕПОХАЛНО НАУЧНО ДЕЛО
НАЧАЛО НА ЕПОХАЛНО НАУЧНО ДЕЛО PDF Печат E-mail

Иречековата „История на българите” бе възприета веднага след Освобождението като безспорна истина и вече 128 години представлява догма, въпреки че с нея величавата прадревна българска история се обезличава, и българите са обявени според нея за номадско чудско  племе. Странното е, че никой не съобразява, че Иречек е роден 1854 г. и, че българската история той написа едва 20 годишен като студент през 1874 г. Не се взе предвид, и студентската му подготовка и времето за което я написа тази „история”, 1 година е напълно недостатъчна за да се проучат историческите извори, и да се напише този труд научно обосновано и да се установи истината за българите. При това, отнася се за историята на народ, която съзнателно с векове е била скривана, фалшифицирана и погазвана от неговите поробители Византия, Турция и други. За да се установи истината за българския народ, са били необходими многогодишни проучвания в чужди исторически извори и документохранилища. Български не е имало. Те са били старателно с векове унищожавани, чак до Освобождението на България, когато тона напористо е вършела Цариградската патриаршия. Студентът Иречек самоуверено и скорострелно написва българската история, приемайки безкритично писанията на византийските хронисти, които не са били историци, а интенданти на византийските военачалници и страна в хилядолетната борба между Византия и България. Той се предоверява и на дядо си Павел Шафарик – баща на майка му, който не е бил историк, завършил богословие, просръбски настроен. Бил е директор 17 год. На сръбската гимназия в Новисад и директор на музеите в Белград.
Първият български историк, който много по-рано от Иречек гениално предусети величието на българския народ и неговата история като един от създателите на световната цивилизация, бе Георги Сава Раковски. Той не можа да завърши епохалното си дело – създаване на българското революционно освободително движение. Ранната му смърт му попречи. След него по западни анали, френският възпитаник Гаврил Кръстевич написа „История блъгарска”. Трудът му отмина с мълчание и забвение. Историческите съчинения на Раковски и до днес са считани само за литературни. /Бел. От ред. Предстои да се издаде от изд. Хелиопол, една част от творчеството на Георги Сава Раковски, ориентирано към истинската неподправена българска история, за да се коригира този пропуск и да се осветлят още по-пълно корените в българската история./
Първият български историк, който продължи делото на двамата, най-вече на Раковски, е д-р Ганчо Ценов. След многогодишни проучвания на чужди исторически извори, най-вече в секретния фонд на Ватикана, и преосмисляне писанията на старите автори за българската история, той успя да го направи, защото като никой от тогавашните български историци, владееше староеврейски, старогръцки, латински и още няколко западни езици, четейки изворите и трудовете им в оригинал.
С този свой първи исторически труд, д-р Ганчо Ценов се роди като новатор историк, който все още не бе установил всичко за истинската история на българския народ. Предстоеше му труден многогодишен научен път. С годините д-р Ценов преодоля и избистри окончателно научните си познания. На първо място – постановката си, че българи и хуни са славяни, но не от тези в Русия, а местни балкански. По-късно, той доказа, че са различни народи.
Тази книга е начало на неговия научен път. Казва го в предговора си към нея и той. „Напечатаното тук е съкратена част от една по-обширна замислена работа.” Историческото й значение е, че с нея, той доказа: „Българите са прадревни стари поселници на Балканския полуостров и, че братята Кирил и Методий са българи.”
Силата на всеки голям учен е да може да бъде самокритичен към собственото си дело, точно такъв бе и д-р Ганчо Ценов. Затова и научното му развитие е възходящо и непреходно.
Изненадващо е, че този негов труд бе отречен, не от историк, а от езиковеда Стефан Младенов. Отрицанието му стигна дотам, че обвини д-р Ганчо Ценов в „чист шовинизъм” и „неудачност”, и , че бил храненик на българското военно министерство, което му било давало пари да пише патриотични книги. Младенов го обвини още, че бил и последовател на Раковски. Отрицанието и хулите не стреснаха големия историк, той продължи научните си изследвания повече от 30 години. След настоящото заглавие „Праотечеството и праезикът на българите” излезе през 1910 год. „Произход на българите и образуване на българската държава и църква.”, а през 1937 година „Кроватова България и покръстването на българите”. А през 1938 год. се появи и „Народността на старите македонци”. С всичко това се установи:
  • Българите са траки – стари поселници на балканския полуостров
  • Българите са създали една от най-древните цивилизации
  • Българите са първите християни в Европа, покръстени са от апостолите Павел и Андрей и през 1864 г. няма покръстване, а по-скоро отказване на българите от старото си еретичество..
  • Късни поселници на нашите земи са българите, а не славяните, дошли от север на Дунава при първите.
  • Братята Кирил и Методий са българи. Азбуката, която са създали, е за българския език, свещените книги са преведени на български език.
Достойнствата на настоящия първи научен труд на д-р Ганчо Ценов е, че с него, той започна развенчаване Иречековата теория за историята на българския народ и установяване истинската прадревна история. С бъдещото /последващо настоящия труд творчество/ и епохално научно дело д-р Ганчо Ценов постигна това.
Похвална е инициативата на издателство Хелиопол да възкреси бележитото историческо дело на д-р Ганчо Ценов и чрез него да помогне – да се знае истинската българска история, която трябва да достигне не само до всеки български дом, но и да се изучава в българското училище.

  • Здравко Даскалов

Copyright2005 © www.7rilskiezera.com