По Пътя към Културата на Сърцето.
Възраждането на българщината и България във всички нейни територии!
W е l c o m e !

Search
Enter Keywords:
Начало arrow Тракийската теория на Цаня Гинчев
Тракийската теория на Цаня Гинчев PDF Печат E-mail
Тракийската теория на Цаня Гинчев
Иван Шишманов
Избрани съчинения, Том2,1966 г.

        Семето за болестта, която го повали нечайно в гроба, Гинчев си го спечели, като имах случай да спомена на друго място[1], в „Славянската беседа", на вестникарския банкет. Тоя банкет бе последната му радост, последното му приятно впечатление, Славянската беседа - последното място, гдето той се прости с живот, другари и мечти. Може би не е неуместно именно в Юбилейния сборник на Беседата, свързана тъй тясно с неговото име да изложа една негова теория, която бе го занимавала отдавна, с която може да се каже, той склопи очи и която ми завеща с изрична просба при сгоден случай да я публикувам.
*
          „Великата хипотеза", която той наричаше истина и в която той вярваше чвръсто, както може да вярва само човек с огромна фантазия, заключава следните две положения::
          1. Древните тракийски племена, които според Херодота образували подир индийците най-многобройния народ на света и които са прями преходници на славяните на Балканския полуостров, не са измрели. Те живеят и днес още между нас[2].
          2. Траките са славяни. Те са дали на нашия език особната аналитична форма, която го отличава от другите славянски езици, а в това число и от старобългарския. Eзикът на Кирила и Методия не е трако-славянски, а специално български, бугарски. Бугари, така нарича Гинчев ония славяни, които са се заселили по-късно на Балканския полуостров върху землищата на „туканите" (автохтонните) тракославяни, с които са се смесили. Бугари — от реката Буг, гдето е била първобитната им люлка.
          Тия свои тези Гинчев облича в няколко по-общи разсъждения за преселението на народите. Eто и самата му „тракийска теория", както ми и е изложил в две писма от 6 декември 1890, г. и от 8 юли 1891 г. Някои малки бележки към неговите мисли ще си позволя да направя към края:
 
Търново, 6 декември 1890 г.
          "Такваз ли беше историята преди многозначущите разкопки на старите цивилизации в Азия и Eгипет? Аз, макар да е казано, че след Христа пророк не бива, ти предричам, че и заварената стара цивилизация на Балканския полуостров, а ако щеш и на цяла Европа ще даде нов свят и блясък на историята и ще освети това, което аз предричам и ти се види сега чудно.... Недей  се чуди.... Стъпи високо и погледни върху течението на времето и събитията и ти ще видиш три народа: славяни с хиляди племенни имена, първобитните тукани (туземци), колонисти елини и група латински племена... Другата група е тевтонската, която е нахлула от суровия Север и сама сурова като него.... След това е дошел манджурският клин и се е забил в сърцето на славянството, та го е разпукал на глиби.... Славянската люлка не е Север, както щат да думат и с каквото щат да доказват. От Балканския полуостров и Южна Европа са се колонизирали славяните на Север, но тогава те не са се звали славяни, това голямо море е имало особени свои местни имена и пристанища. Как ти се чини, в доисторическите времена дали не е имало вътрешни сблъсквания между тая славянска раса, не са ли се стремили по-силните да се задържат все по-наюг и са отблъсквали слабите по-насевер, както учениците отблъскват от собата (пещта) по-слабите си другари зиме, кога се валят да се топлят? Това нещо е естествено, не само между хората, но и още между животните, че ако щеш и между растенията и даже минералите... Това последно нашествие, тъй нареченото „преселение на народите", не е ли вървяло по тоя закон ? Тоя страх, гдето е обзел днес цяла Южна Европа от северните ученици, които искат да дойдат при собата да се погреят и да се повеселят на топлината и светлината край Средиземно море, но не върви ли все по тоя закон ? Когато тоя закон е съществувал и ще съществува, догдето има топлина и студ, то може ли да се мисли, че хората най-напред са се заврели в ледените обятия на природата ? Ведь человек не е северно произведение на природата: неговото отечество е топлината и светлината - Екваторът!... Защо всичкият человечески род си представлява рая светъл, хубав, топъл - градина, вечна градина ? Не ни ли напомня това нещо инстинктивното чезнение на человека към старото му отечество, от гдето са го принудили някои страшни политически катастрофи и със сълзи на очи е оставил своя веществен рай - своето бащино огнище, гдето животворящото слънце - неговият детински бог му е давало всичко, всичко, що му е било трябвало за неговия поетически-детински живот?... Някои мислят да противостоят на тоя закон, да го спрат и всичката борба, всичкото напрежение, всичката помощ на днешната наука са устремени против това естествено настървение от студа към топлината. Не се спира то!... Догдето съществува студ и лед, мраз и мъгла, дотогава ще се продължава тоя закон с всичката си сила.... Това е борба на злото с доброто, на черния бог - студа с топлината.... Равновесие няма и не може да бъде, защото го няма в самата природа... направете равновесие и цялата вселена ще спре своята машина, всичко ще охладнее, ще изгасне, ще замръзне във веки вечния... И стремлението на славяните и борбата на нашите пре-предеди е вървяла по тоя закон да се върнат пак в отечеството на своите пра-отци, от гдето силата на по-силните ги е изгонила или по-добре - избягали са от хомоти на ненаситния лакомоед. - Как ти се чини, във времето още на Дария, Филипа Македонски, римляните и византийците, не са ли колонизирали свободолюбците на север, гдето като са се усилили и размножили, пак се явявали да отмъстят на грабителя на отечеството и свободата им и са го смазали и заели пак дедината си. Не се ли повтаряше това до вчера, от турското нашествие? Влашко, Южна Русия и Банат не са ли населени с наши хора, които, щом чуха гласа на свободоизвестяющата тръба, се завтекоха да отмъстят за обидата и дойдоха в бащиното си гнездо. Север е бил прибежище на южните огнетени и ще бъде, но мщението няма да престане, защото старото отечество, макар с най-непълни предания, не се забравя. Приказките за ходенето при слънцето, за златите ябълки, за безсмъртните злати моми са олицетворение на народните идеали за юг. Там им е изворът и туй означават те ... доколкото съм ги разбрал. Като вземам пред вид нашата поезия, язик, нрави, моминската свобода на траките, както ги описва Херодот, комуто любението, седенките, тлаките, хората, беленките и въобще всичката свобода на момата, която се е завардила и до днес, се е видяла много противна в сравнение на техните хареми (гинекии), гдето жената тогава не е била друго нещо в тях, освен една затворена кадъна ; като вземам пред вид имената (от които тебе те е страх), които са се завардили и до днес, поверията за жидове (джигани се зоват те в народа и работата им - джиганска работа, което не е нищо друго, а гигани и гигантска работа, от което имаме и глагола джиганя - работя тежка работа), като вземам пред вид и още много други неща (за които тук няма място да ги излагам), като вземам пред вид, че арнаути, гърци, цинцари, ермени, латини, турци (преселенците) са се завардили и досега с язика си, с обичаите си, с поверията и преданията си и най-после като вземам пред вид, че онова голямо тракийско племе, както го описват старите, което е завземало цял Балкански полуостров, Дакия и зад нея - до онова място, гдето карали само коне и живели само пчели - Русия, Южна Русия и т. н. с пчелите на чамовите дървета - аз не мога да се примиря с днешната шовинистическа история, която избърсва траките от земното кълбо... Това е противоречие на логиката. До Юстиниана те са съществували, това е детинство, лековерие и заблуждение, посеяно от нашите врагове, които са се мъчили, а и сега се мъчат да унизят... що думам, да унизят, да унищожат славянския мир, да го стопят  в своята пота (тигел) за увеличение на своите гниещи нации, за дойна крава, за мекере, да се качат на гърба му и да го обюздят, та да го употребяват за своите прищевки ... Тъй е било и тъй върви и до днес... Всички иноплеменници с това се занимават, всичкият им политически живот се върти все около тоя фокус... Ний трябва това да го разберем: това е борба за живот и за смърт... Представи си, че ни смазаха... Да не дава господ!... Ами тогава?
          Аз съм от лагера на ония, които вярват, че траките са били славяни и тъй ще си умра... Ако бяха тия траки - днешните българи - ново-пришелци славяни, както се напрягат шовинистите и поддържателите им историци да доказват, то и язикът, който се говори днес между всички българи, не щеше ли да бъде със 7 падежа, както е сръбският, хърватският и др. новославянски язици? Как са можали те да го завардят, а ний сме го изгубили? Това не е ли противоречие на здравия разсъдък? Този език с четирите члена: тъ, та, то, те, въ, ва во, ве, нъ, на, но, не, съ, са, со се, е тракийско-славянски; той е наложил своето могъщество на арнаутския, влашкия и гръцкия. Българите, които са дошли и са основали българска държава, са от групата на малорусите и великорусите - средньото най-южно и най-развито звено. Те са живели на Буг и край Черното море и твърде е вероятно да са се звали бугари или българи от самата река, както това се е завардило и до днес: моравци, олтени, тимочени и т. н. Току тъй не ни зоват македонците и сърбите бугари. Те са дошли, а може би и да са били викани от тракийските славяни да ги избавят от византийското иго: защо нема съпротивление от тия славяни, които заварили бугарите тука ? Не е ли било същото, както това е станало и най-после стана пред нашите очи, гдето ходихме да молим русите да дойдат да ни отърват от византийската наследница - Турция? Ония времена не са ли приличали на сегашните и може ли да бъде инак? Ходът на историята си върви по един път: тука нима нещо магическо, всичкото е естествено, както тогава, тъй и сега... Тези българи са говорили близо, а може би и същото, както и днешните руси. Който се съмнява в това, да иде в Шумненско, Разградско, Силистренско, Русенско и в Добруджа, да чуе как говорят и до днес и как са се завардили кучья, рус. кутья, жерка - воденица, жернов - воденичен камък, стъпа - чутура, ступа, десни (венците в устата), рус. десни. Падежите, глаголът кликам, бобонките на черницата - агуди, р. ягоди и м. др. Ами костюмът на жените, не е ли същият с малоруския, ами клада, ами вечерниците, седенките и т. н. Това не показва ли пак, че оная... теория, която произвежда българите от не знам каква фантастическа азиатска сволоч, е измислена по някои византийски шовинисти диванета летописци. На българите - старите - язикът им се изгубил - на завоевателите езикът се изгубил! ? Дали си името пълно-запълно, като гронгерска търговия (трампа с храна), а взели язик за име! А това не е ли глупав или безбожен шовинизъм... Ами че този..., който се взема да пише история, сляп ли е да види и глух ли е да се услуша, че ний днес говорим и на двата язика - и на българския, и на тракийския и пишем и на двата? Както народът се е смесил, тъй и езикът е смесен и тракийското, като повече и по-цивилизовано и обвизантийчено, е почело да взема върх над пришедшето. Това първото - тракийското е дало християнската вяра на пришелците, но господствуващият официален язик е принадлежал на завоевателите, на него е и преведено Св. писание: ето защо е той толкова близък с руския, защото завоевателите бугари, са говорили тъй, както и русите. Но после ний видим, че като падна България, в Асеневско време язикът се е изменил, а това ще рече, че господарите като паднали, и язикът им взел да пада: взел да преобладава тракийският. Недей мисли, че и тогава тракийските славени са разбирали черковния язик, както бугарите. Те са си говорили и тогава човекън, чилякън, женана, детено, къщата и т. н. и който е бил учен, той е разбирал книжовния език, т. е., бугарския. Инак аз не мога да разбера нелогичното и неестественото. Ето туй е то изгубванието на българите заедно с язика им и приемванието на славянския язик... напротив тука славянския-българския се е изгубил и се е обтракинизирал или утракил."
 
Търново, 8 юли 1891 г.
... „Мене ми се чини, че моето пророчествувание все ще се изпълни, че потомците на старите траки не е възможно да са потънали в земята!... Потомците на Ситалка са живи! ... Когато Велизарий е събирал от тях войска, след него не можеше да ги глътне Тракия. Аз съм предчувствително убеден, че като се отделят шопите, но не македонските шопи, а тия от Искъра на запад със Софийско, които са дакийски тракославяни, като се отделят нашите поленци от Търновското поле, Свищовското край реката Янтра до Дунава Русчушко, Разградско и Шуменско с Добруджа, гдето са същите пришедши от Буг българи, другото на юг от Балкана с цяла Тракия до Македония, всичкото население с черните дрехи е тракийско, чак до Сер (Серес) и е най-голямото на Балк. полуостров, каквото си е било и в старо време и още преди да са се явили гърците на света, когато са се били с египтяните, но върху това нещо трябва да се работи и да се копае земята и могилите ... Всичката тайна тук състои в това, че траките, същи славяни, под римляните са се звали със своето име, дадено им от гърците траки (северни), а по-интелигентните римляни (ромеи), докато им дойде помощ от братята българи-славяни и ги подбуди и принуди да съставят нова държава, да ги отърват от Византия и гърците. Тогава взеха да бележат в историите си, че дошли славяни или по-добре траките станали славяни. Това нещо е било, както аз си представлявам, както с решението на черковния ни въпрос: реши се въпросът и се явиха всичките жители на Тракия българи, а гърците где отидоха?... Такава метаморфоза е станала и с траките, когато са дошли българите от Черно море и се създава държава във византийската, както създадохме ний нова черква във византийската... И в Македония ще бъде същото. Щом всичкият народ признае Екзархията и зачете славянски в черквите и училищата си, ще се явят славяни и ще се изгубят гърците и после ще пишат, които са заблудени подир гръцките интриги, че се явили славяни и погълнали гърците, или ако няма кой да забележи каквото е било в онова време, ще мислят, че цяла Македония е била все гърци, но после избягали в Гърция, както казват, че траките са избягали във Влашко и от тях станали днешните власи! По-диво от това възрение не може и да бъде... Траките избягали във Влашко и се повлашили, а цинцарите, същите власи - римски колонисти, останали на местата си на границите, гдето са били заселени,  между Гърция и Тесалия, между Македония и Тесалия, между Тракия и Македония и т. н. да държат и покорност населението и да шпионствуват, си стоят и днес с дрехите си и с езика си! Не е ли това безсмислица и гръцка неразбория, която е повлякла и новите историци?... Но ний трябва да обърнем сериозно внимание на тоя въпрос и да изработим историята на тия тъмни времена. Материалът е готов народът със своята неписана история в умствените му творения и разкопките, но трябва труд, средства и способни критико-историци и археолози ..."
*
          Сега можеш да почиваш спокойно, стари друже! Твоята пророческа тракийска теория, на която ти отдаваше такова грамадно значение, е вече достояние на съвременници и потомци...
          Той знаеше, че „шовинистите", против които той така често гърмеше и които поливаше във всяко свое писмо с горещата и разядлива луга на своя сарказъм, няма да го пощадят. Предвиждаше го той това още тогава, когато се стараеше с младенчески жар да спечели в мене един апостол на своята тракийска вяра, но се утешаваше, че науката е пълна с капризи и че всеки, който е изказвал божата истина, е бил осъждан на преследване. Той мислеше за тия работи така: „Напиши и кажи това, която ти диктува твоят ум и разум, че го остави черно на бяло, па ще минат години, а може би и векове и десетки векове и ще се намери някой да поиска да изследва онова, що си изказал, и ще възкреси твоите идеи. А не намери ли се никой и никога, нека пак да отиде всичко на вятъра, гдето най-после ще се слее всичко: и право, и криво, и добро, и зло, и всичко, и всичко..."
          На вятъра? На вятъра Гинчевите идеи все пак няма да отидат, поне не всички. Даже нищичко научно да не се намери в тях, те ще останат едно свидетелство, че Гинчев негли наистина е бил главният вдъхновител на Раковски, нещо, което той толкова пъти ни е поверявал и което е от голяма важност за историята на нашата народна пробуда[3]. Какво дължим ние на фантазиите на един Раковски, следователно и на Гинчева, това остава още да се оцени, а тракийската теория ни кара пак да съжаляваме, че една глава като Гинчевата, надарена с мощно въображение и способна следователно за хипотези (а кой ще откаже значението на хипотезата в науката?), нема възможност да получи на свое време една по-систематична и методична научна подготовка.
        Гинчевите мисли за произхождението и съдбата на траките заслужват обаче нашето внимание и инак, а не само като документ за историята на   нашата наука и книжнина или като материал за живота на автора. Тракийската теория  на Гинчева, колкото да е фантастична, съдържа все пак една здрава научна ядка.
        Преди всичко идеята, че траките не са изтребени окончателно, че те живеят още, е идея, която се споделя от всички по-сериозни историци и траколози. "Немислимо би било - казва и Томашек, най-личният сега живущ познавач на тракийските племена и диалекти, такъв един голям и важен народ като тракийският да загине съвсем безследно." (Die altern Thraker. I, в Извест. на Виенск. акад., истор.-фил. отд., СХХІІІ т., 1893, стр. 11.) Така подобно и Флигиер, комуто Томашек следва в общи черти. (Fligier, Zur prahistorischen Ethnologie der Balkanhabbinsel в Съобщ. на виенското Антраполог. общ., VI, 267 сл., и в спис. Ausland, Ueber die Herkunft der Rumanen, 1878, стр. 755 - 759.) Тъй и румънският историк Ксенопол (Istoria Rominilor, т. I, 178-184) и други. Херодот нарича траките най-големия народ на света подир индийците[4] и такъв един грамаден народ да не е оставил и най-малко следа ? - се пита с изумление и Гинчев. Но докогато Томашек-Швикер, Реслер и др. приемат, че траките продължават да живеят преимуществено или изключително в днешните „Източни Романи (Ostromanen, румъни), Гинчев ги търси преди всичко в българите и тук той се среща донегде с друг един наш изследовач, д-р Басанович, който, поразен от особения тип на голяма част от българското население в Ломско, приема, че тоя тип е специално тракийски. (Вж. Сборник за народни умотв., наука и книжн., т. V, стр. 24, 25.)
          От по-новите европейски учени, доколкото ми е известно, само Томашек, Гайтлер и Флигиер допущат, че една част от голямата маса на тракийския  народ може прямо да се е пославянчила под влиянието на славянобългарите[5], без да е била предварително романизирана. Много неща показват, че пославянчените траки или съвсем не са били романизирани или отчасти и че техният език се е употребявал още когато са се появили славяните на Балканския полуостров. (Fligier, Ethnologische Entdeckungen im Rhodopegebirge, стр. 4.) За жалост тая хипотеза на известния траколог, която би заслужвала да се провери по-сериозно, биде компрометирана от самия й автор. Поведен от Гайтлера, който бе твърдо убеден в истинността на Гологановата многошумна фалшификация "Веда Словена" (срв. Poeticke tradice Thraku а Bulharu, 1878) и който тълкуваше всички тъмни митологични езикови измислици на дръзкия мистификатор като преживелици от древните траки, Флигиер си постави за задача да даде още по-здрава научна подкладка на Гайтлеровите съображения и да обясни със скъдния тракийски речник, който се състои само от няколко десетки лични имена, имена на местности, растения и др., цялата неславянска теогония, космогония и митология на "Веда Словена"! Всеки може да си представи какви   резултати може да даде една сериозна научна метода, приложена върху един от начало до край фалшив материал. Едничкото извинение за Гайтлера и Флигиера ще остане може би, че не бяха те едничките от Гологанова, подведени учени. Така Флигиеровата теория за прямото пославянчване на една част от траките пропадна - нека се надяваме все пак, че не завинаги. Преди всичко може да се възлага надежда на бъдещите краниометрични изследвания, които ще ни покажат дали имаме право да различаваме с Басановича един особен тракийски тип между нашето население: рус, синеок, тесночерепен (долихокефален) в разлика от славянския — брахикефален[6]. Също така може да очакваме някои осветления и от изследванията на езика и обичаите на нашия народ. Някои наши езикови и битови особици ще могат негли да се обяснят с време като остатъци от траките, но изследванията в тия области ще трябва да се вършат с крайна предпазливост. Предположението на Гинчева, че траките са „тукани" славяни, не се потвърждава от запазените езикови материали[7].
          Идеята за славянското потекло на траките е изказвана впрочем много по-рано от Гинчева. Още полските историци Лелевел и Беловски сочат всичките тракийски племена за славянски. Русите Бутков, Севелиев-Ростиславич, Чертков предполагат, че първобитните обитатели на полуострова са били само отчасти славяни, архиепископът Филарет, архимандрит Леонид и немецът Куно твърдят, че славяните са живели там отначало, но смесени с други раси. П. Шафарик предполага в съчинението си "Uber die Abkunft der Slaven" (За произхождението на славяните), 1828, че славяните са населявали полуострова от незапаметни времена. Даже в главното си съчинение "Slovanske Starozitnosti" той счита за възможно някои славянски родове след изгонването им от Маджарско да са се оттеглили в планинските области на Илирия и Тракия[8].
          Всички тия теории може да се смятат днес за окончателно отстранени. Тракийските племенни и географически имена, на които най-главно се основаваха аргументите на по-старите славянски историци, се оказа, че нямат нищо специално славянско. От очуваните бележки и надписи лингвистиката заключава, че езикът на древните траки трябва да се причисли към източноевропейската арийска група и е сроден с Древноарменския език[9].Към тая група принадлежат и фригийските наречия. Предполага се, че фригите са едни от най-първите преселенци на Балканския полуостров в историческо време - (за предисторическото население на полуострова ние очакваме още осветление от предисторическата археология). Фригите обитавали преимуществено Тракия. На север от Балкана живели мизите, които се смятат за едно и също племе с фригите. Фриги и мизи били изместени от сродните траки, при това фригите се видели принудени да се изселят през Босфора в Мала Азия. В тая посока въобще е вървяло, според Томашека, преселението на разните племена, които са обитавали едно след друго в най-ранните исторически времена Балканския полуостров, а не и обратна, както доскоро се предполагаше напр. за фригите, че са преминали в Европа от Мала Азия[10]. Праотечеството на траките трябва да се търси според Томашека в Карпатите. На север траките имали за съседи литославяните (и областта на Висла), но по език се различавали много повече от тях, отколкото от армените, както се различавали доста чувствително и от илирийците, праотците на албанци или арнаути[11].
          От тракийското произхождение на днешните българи Гинчев обяснява и някои по-специални български езикови явления - особено послеставния член и отсъствието на старите флективни окончания при имената. Незапознат с по-новите изследвания в областта на историята на нашия език, той предполага, че тракославяните са си говорили в главни черти така, както си говорим и днес, а тъй нареченият черковнославянски (старобългарски) език със синтетичните граматични форми е северно славянско наречие : наречие на завоевателите българи или бугари. И това Гинчево възрение не е нещо ново. Така Копитар, та даже и Миклошич (Syntax, 127; Die slavischen Elemente im Rumanischen 7) допущат, че нашите суфигувани членни форми и други някои граматически форми, които отличават тъй рязко българския език от другите славянски наречия, са специално произведение на трако-илирско-албанско влияние[12]. На подобно мнение е и Флигиер, само че той иска строго да се делят траките от илирците. (Ethnolog. Entedec. и пр., стр. 4.). По културно-исторически съображения той не допуща, че албанците, които никога не са играли някаква по-значителна роля на Балк. п-ов, са могли ла предизвикат такива големи аналогични промени в три съвсем разнородни езика, като българския, гръцкия и румънския. Тия изменения се дължат изключително на траките. Като се помена, по-новата славистика счита за възможно да се обяснят явленията, които ни занимават, по чисто естествения път на историческото   развитие[13]. При всичко това има и днес учени (между тях и Ягич), които допущат известно чуждо влияние, така щото въпросът не може да се смята за окончателно решен. Явните аналогии в езиците, които са се развили на старата тракоилирска почва, са твърде големи и още дълго време ще предизвикват навярно съмнението и любопитството на лингвистите и не само на пророчески натури като Гинчева. Колкото за мнението, че българите (тракославяните) искони са си говорили така, както си говорят и днес, това мнение, взето буквално, не издържа, разбира се, никаква критика; взето cum grano salis, то съдържа една здрава мисъл. В много отношения изкуственият език на Кирила и Методия се основава на едно наречие, което няма защо да се предполага, че е било общобългарско. Историята на всички книжовни езици ни учи, че и в случая с нашия по-стар книжовен език за основа трябва да е взето някое отделно наречие, покрай което са съществували вероятно много други, доволно различни от него диалекти и може би по-близо стоящи до сегашните наши наречия, отколкото онова, което е послужило за превеждането на свещенното писание.
         Изкарването на името българи от р. Буг се обляга, разбира се, на една крива етимология. Формата "бугари" е заета може би от сръбски, но е могла да се развие и на основание на един западнобългарски фонетически закон, който преобладава особено в сърбохърватските наречия, та затова и Гинчевото различаване на две славянски племена у днешните българи става безпредметно. (Срв. А. Тодоров, Западнобългарските говори, в Период, сп.,  1886, XIX-XX, стр. 197.)
          Теорията на Гинчева за произхождението на човешкия род, за вътрешните причини на народопреселенията, за посоката, в която тия преселения трябва да са се извършвали, принадлежи към един кръг идеи, особено възлюбени от философски надарени натури, тъй като тук общите спекулации намярват най-широк простор. Науката едвам в последно време захваща по-сериозно да се занимава с тия въпроси, които спадат повечето в областта на предисторическата антропология и археология. Откритието, че Европа е била населена още в предисторическо време (в четвъртична, а може би и в третична геологическа епоха) заплашва окончателно да гътне теорията, които изкарва арийците от Азия. Нови хипотези твърдят, че арийците са „тукани" европейци, прями потомци на предисторическите раси и от Европа (от Скандинавия или руските степи) са нахлули в Азия[14]. Гинчев отива по-нататък. Според него люлката на човешкия род не може да бъде ледният Север. Това е абсурдно. Тая люлка трябва да се търси в топлите страни - под Екватора. Оттук по-силни раси са избутали известните нам европейски племена към север, отгдето те постоянно се стремят да се завърнат в топлото си отечество. И тук Гинчев не е сам. Той се среща с някои по-нови антрополози, които смятат арийците за видоизменение на една особена европейска предисторическа раса, наречена средиземна, която е оцеляла и до днес и към която принадлежат и семитите. Тая раса се отличава с тесния си череп, като същите арийци, само че е чернокоса и черноока. Русата коса и бялата кожа арийците са получили после под влиянието на северния влажен климат[15].
          Колко би се радвал бедният Гинчев да би знаял приживе, че най-новата наука ще му даде донейде право, както му дава право и когато твърди, че траките са още живи, че те са между нас, само че не се потрудваме да поотворим очи да ги видим: "Но ний трябва да обърнем сериозно внимание на тоя въпрос ми пишеше той и да изработим историята на тия тъмни времена. Материалът е готов - народът със своята неписана истории в умствените му творения и разкопки, но трябва труд, средства и способни критико-историци и археолози..." - И тук Гинчев пак е прав. Вярно е: траките не може да са изчезнали безследно, ще има траки и между нас и не само между румъните, но от простото предположение до научната положителност има голямо разстояние, което трябва да се измине с лопатата на археолога, мерилките на антрополога и молива на езиковедеца. "Труд, средства и способни критико-историци и археолози..." Има ли тия условия, тогава ще може въпросът да се постави въобще на по-широка почва. Тогава няма да се питаме само: какви следи са оставили романизираните или нероманизираните траки в нашия етнически състав (при всичко, че изследването на тоя въпрос е от по-голяма важност за нас, тъй като то е тясно свързано и с изследването на цял един много важен период от нашата история - основанието на Второто българско царство, в което румъните са взели, каквото ще да се говори, значително участие) а ще се питаме въобще: какво влияние са оказали върху нашия народен тип, върху нашата култура, нашите обичаи, нашия език всички тия многобройни племена, които в историческо време са били в сношение с нас[16]. Ще се касае да се изследват всички чужди съставни елементи на нашата националност, култура, език и пр., един от най-интересните въпроси, каквито науката познава и който може да окаже някое отрезвително влияние и върху известни наши „патриоти", що не са далеч от твърдението, че българският народ си е напълно самобитен и като такъв никога от никого не се е влиял, а следователно няма защо и да подражава комуто и да било.
          Траките като едно от най-мощните племена на Балк. п-ов са оставили може би по-дълбоки следи от други по-малобройни, преходни и в културно отношение по-незначни, но за културната история всички чуждици имат еднаква цена. Едничкият, който се е опитвал да даде една по-обща постановка на въпроса, е пак Дринов, който в съчинението си „Заселение Балк. полуостр. славянами" засяга и опазените в нашия език следи от езика на романизираните траки, ромеите-гърци (византийци), бастарните, готите, хуните и пр. (стр. 137 сл.). Каква благодарна тема за един филолог, когото интересуват и културно-историческите проблеми ! Нека се надяваме, че за нейното изпълнение, както въобще за по-подробното изследване на нашето интересно минало, няма да закъснеят да се създадат исканите от Гинчева условия.
 

-----------------------------------------------------
          1. Български преглед, г. II, кн. I.
          2. За жалост, сведенията ни за тоя могъщ народ са крайно оскъдни. Едничките сравнително по-подробни известия намираме у Херодота и  Тукидида, който е прекарал голяма част от своето 24-годишно изгнание в Тракия. Херодот забелязва :   „Ако би се управлявал тоя народ  по волята на едного,   ако да би бил  въодушевен от единомислие, той би бил непобедим и, според моето мнение, най-силният   народ" (V, 3). Съчиненията на другите древни описатели, които са познавали по лични наблюдения отделни тракийски племена, се смятат за невъзвратно изгубени, така напр. Getica на Дия   Хрисостома и Критона, коментарите към дакийските походи на Траяна.   Много се скьрби за изгубването на Овидиевите гетски стихотворения. Богати данни са съдържали по всяка вероятност биографиите на Траяна, от които също така не е останала никаква следа. Изгубени са историите на Мариуса   Максима, Фабия Марцелина, Аврелиана, Вера, Статия Валенса, Dacica на Апиана и толкова   други. Днес от всичката тая литература са останали (освен бележките на Херодота и Тукидида) няколко  случайни глоси, племенни и географически названия и до  20-30 разни други думи. Тоя материал съвсем слабо се допълня от  досегашните археологически изследвания. Самото значение на името траки не е ясно. Томашек го сближава с индогерм. корен dhre, dhre, dher, "държа, поддържам ; гледам, съблюдавам", но не е сам уверен в своето тълкуване,  защото по-нататък   се пита дали   не са получили траките името си от древните обитатели на о-в Самотраке (Tomaschek,Die alten Thraker, I, в Извест. на Виенск. акад.,  историко-филолог.  отдел, том СХХIII, стр. 12). За разпространението на  траките вж. в нашата книжнина  д-р Басановичевата съдържателна статия: „Материали за санитарната   етнография на България. I Ломският  окръг" в Сборн. за народ, умотвор. и пр., V, стр. 21  сл.  II "Етнологически  бележки за населението". - Д-р Басанович цитува тук и всичко по-важно от литературата на тракийския въпрос.
          3. Че и Раковски смята траките да славяни, в това не може никой да се съмнява, който знае, че според него почти всички древни народи са българи. Вж. Ключ българскаго язика, Одеса, 1880, стр. 105. Обаче Раковски поменува траките само пътем, като не им отдава но-голямо значение, отколкото на галите, фръзите и пр. В туй именно се състои и разликата от Гинчева.
          Идеята, че народите не измират така безследно, срещаме и у Раковски: "Народите не са къту щурци (скакалците) да ся запратят изедньж в земята и да са затрият и изчезнат сичките изеднъж и завсегда освен в случаи всеобщаго потопа или всеизтребителной болести, за които от Иродовото време насам нямами някои си доказателство, нити спомян да са последовали." (Ключ   б. я., 106.)
          4. Херодот,   V,  3. (Вж. целия пасаж у Раковски, "Ключ б. я., стр. 104)
          5. Според Томашека тракийският елемент е утраял отчасти дори до византийската епоха. Така и у нас Милетич приема с чешкия учен Pic за положително, че славяните са заварили още няколко нероманизуванн тракийско-нлирски племена, а именно бесите (в северните Родопи), сапаи около Карадаг, неропите около Кратово, Скопие, Ново брдо и Долана. (Вж. Дякорумъните и тяхната славянска писменост, 17.)
          6. Басанович, пом. съч.,   стр. 24 -25. "3а  романизацията на мизите и траките не се знае нищо, но е твьрде вероятно известна част от тях, както и другите тракийски племена, особито които са живели в близки сношения с римските гарнизони,  да се е романизирала. Обаче масата на селското тракийско население, макар че то не е било и многобройно, без съмнение не се е подвъргала на влиянието на латинския език и е вероятно, че си е запазила своята националност по-дълго време и само подире, както и свободните даки отвъд Дунава, се е сляла със сарматите (славяните)  и др. народи, които са се населили на балканския полуостров" (стр. 24).
          "Издирванията, направени през последните години, са доказали ясно, че значителна част от траките след заселяването на сарматите се е славизирала и е приела славянския език, следователно от антропологическо отношение траките още живеят и сега и съставляват интегрална част от българския народ. Много нрави и обичаи, почти всичките тъй наречени „народни" имена на българите не са славянски и е твърде вероятно, че те са тракийски ; тъй също и названията на много реки, градове и села са се запазили от тракийско време" (съш. съч., стр. 25).
          Като се основава на свидетелството на класическите автори (Claudianns, Izidorius, Galienus), Басанович твърди, че тракийските племена (всички или само гетите ?) са били блондини, с руса коса, сини очи, висок ръст и са били преимуществено долихокефали и месокефали. Това се потвърдява и от краниометр. измер. От 22 старотракийски черепа Вирхов намерил 11 с черепен показалец 70—74,9 и 9 с показалец 75—79,9. Черепният показалец се намярва, като се умножи най-голямата широчина на черепа над ушите със 100 и се раздели на най-голямата дължина на черепа от най-издадената част на челото до най-издал. точка на задната част на главата. Пример: широчина 18, дължина 20. Черепен показалел (18х100): 20=90. Черепи с показалец по-долу от 75 принадлежат към до-лихокефалния тип, с показалец 75 —80) принадл. на месокефалння и с показал, от 80 нагоре на брахикефалния. От 2116 мъжки глави и 167 женски от Ломско, конто Басанович имал възможност да измери, само 63 м. и 41 ж. принадлежат на долихокефалния тип. Ако е истина, че тракийският тип е бил преимуществено долихокефален, би трябвало да се заключи, че тракийският елемент е много слабо застъпен в днешната българщина. Обаче не трябва да се забравя, че под влиянието па славянския брахикефален тип и тракийският може да се е изменил. Освен това едва ли може да се приеме за окончателно установено, че всички траки са били долихокефали и руси.
          Колкото кефалометрическите данни на Басановича и да са по-богати от тия на Коперницки, който е имал мярка само от 12 български черепа (вж. Topinard, Anthropologie,. IV издан., стр. 247, гдето черепният показалец на българите е указан със 76,60, което не ще е вярно), те още не са достатъчни за по-основни обобщения. Ще трябва краниометрически измерения да се предприемат в по-големи размери, като се въведат те преди всичко задължително във войската. Един просветен военен министър би могъл в това отношение да окаже една голяма услуга на науката.
          7. Вж. Tomaschek, Die alten  Thraker, II, Die  Sprachreste,   Изв.    на    Виенск.   акад.ист. и фил.   отдел,  СХХХ.   Срв. кратката рецензия на тоя труд от Д. Матов в Бълг.
преглед, г. II, кн. 3, стр. 160—162. Paul de Legarde, Gesammelte Abhandlungen,Leipzig,1886; Roesler, "Uber das Thrakische" в Zeitschrift fur die oester. Gymn., 1873. 105-116; А.Fick,Sprachenheit der Indogermanen Europas, Гьотинген. 1873 и H. Hirt в Indogermanishe Forschungen, т. II, стр. 143 сл.
          8. Срв. М. Дринов, Заселение Балканского полуострова славянами, стр. 26 сл. и заб. 110, гдето намярваме едно допълнение към Шафариковия подробен списък на привържениците на мнението, че славяните искони са обитавали Балканския полуостров. (Шаф., Uber die Abkunft der Slaven, стр. 2 -5. Вж. и Иречек, История болгар, 86.) От всички тракийски племена Дринов допуща само за даките,  че са били вероятно славяни.
          9. Така Томашек тълкува често тракийските езикови остатъци от древноарменски корени. От гръцко гледище би трябвало напр. Орфей да си произвежда, както иска Роtt, от гр. orfnos - тъмен, но тая етимология не отговаря на светлия и аполиничен характер на певеца. Аd.Kuhn сравнява затова Орфея с албите или елфите на германското предание, обаче и това според Томашека не е приемливо, защото гръцкият еквивалент на елфите е alfos, а не orfos. Много по се съгласява арменск. erphn = светлина, arphi - небесен блясък, orphean - краснолик и пр. (Die alt. Thr, II, 52.)
          10. Срв. Thrakisch-pelasgische Stamme der Balkanhalbinsel etc. om Berhard Giezeke, Leipzig,1858.
          11. Срв. Tomaschek, ном. съч., стр.7. "Auch fur das Illirische ... muss eine ziemliche Abweichung von der Eigenart und dem Stoffe der trakischen Sprechweise angenommen werden, was jedoch gelegentliche Beruhrungen nicht ausschlesst." С това той оборва мнението за близкото сродство на траките с илириите, което доскоро се предполагаше от историци и езиковедци. Такова близко сродство допуща още и Дринов (пом. съч., стр. 11 сл.), който на въпроса, в какво отношение са стояли тракийците към илирийците и днешните албанци, отговаря : "Довольно определенныя данныя для решения зтого вопроса сохранились нам в язьке румунском." Още Тунман забелязва, че 3/16 от рум. език има голямо сходство с албанския език. Дринов, като се основава на по-новите изследвания, намярва и в самия строй на двата езика - алб. и рум. - поразително сходство. На стр. 12 той привежда най-важните. Отделянето на траките от илирците ще окаже, няма съмнение, известно влияние върху досегашните теории за произхождението на балканските народи и образуването на техните наречия.
         12. Копитар нарича българския език -  романския език (langue romane) на славянските езици. Славянската материя е изляна в румънска или албанder Literatur 1830, стр. 111-120, рецензия на известното Фалмерайерово съчинение Geschichte der Halbinsel Moreaswahrend des Mittelalters.  Подпис.   К. (Корitar).
          Ето какво говори и Копинтаровият ученик Миклошич за образуването на бълг. език в своята  „Сравнителна морфология на славянските езици" :
          "Кокато славяните в VI стол. се настаниха на българските земи, те не ги завариха без население. Езикови доводи ни принуждават да приемем, че в онова време са живели на полуострова тракийски племена, сродни на днешните шкипетари (албанци). Из съединението на тия две народности е станал българският народ, а от смесването на езиците им българският език, както повечето романски езици са произлезли от смесването на латинския и тракийския език. Българите, които сетне нахлуха в тези земи, наистина дадоха на народа и езика и името си, но езикът им не е имал никакво влияние върху езика на покорените, също тъй, както и славянският елемент е оставил непокътнат граматическия строй на румънския език. Както романските езици, така и българският е загубил по-голямата част от склонението. Вж. и Милетич, Сбм. V, Д-р Франц Миклошич и слав. филол., стр. 455.
           Следните явления, общи на румънския, българския, албанския и отчасти новогръцкия език могат според Миклошича да се обяснят от влиянието на   тракийския   елемент :
          1) Образув. на бъдещо време с наст. време на глаг. искам.
          2) Липсването на инфинитив в бълг., новор. и алб. език.
          3) Изравняв. на родит. и дател. падеж.
          4) Употребата на послеставен член.
          5)  Тъмната гласна ъ.
          6) Носово започване на много думи в алб. и рум. език.
          7) Замяна между н и р в рум. и алб. език.
          8) Някои синтактични   особици.
          (Die slavischen Elemente im Rumanischen, 7 сл. Вж. и  Милетич по-горе цитув. статия, стр. 469.)
          Влашкият учен Хъджъу, който в своето ценно издание "Cartile poporane ale Romanilor in secflul XVI" (Букурещ, 1879) изучава подробно указаната ог Миклошича в точка 4 аналогия между румънския, албанския, българския език : именно употребата на послеставен член дохожда до заключение, че само в албанския и румьнския език това явление може да се смята за органично наследство от дако-епиротите (както той нарича трако-илирците). Българският суфингуван член е според него просто карикатурно подражание на румънския, а не произведение на прямо древнотракийско влияние. От тука следва, че Хъджъу не признава в днешните българи тракийски елемент. Няколкото особености в езика им могат да се обяснят от доволно повърхностно подражание на някои румънски форми. Българите са приели послеставния член от власите, както балканските цигани са приели представения член от гърците. (Азиатските цигани, както е известно, не притежават никаква членна форма).
           Limba bulgara... nu este decat o cariacatura a morfologiei comunedaco-epirote, maimutand nesce plecari asemenate, exprimend nesce veleitat de cale de a se manifesta, nescetendinte pe jumatate realisate, adesea gresite chair in acesta jumatatire"..."Fenomenale, cari ii soit comune cu romana si cu albanesa nu sintnici o data dar nici o data organice, ci i-an fost numai altoite pe din afara intr'un mod stingacin intr'o epoca nu pre-departata, si aresta mai cu sema sub influinta elementului roman"..."Articlulpostpositiv fiind dara in limbabulgara o adevarata superfetatiune, un element fara consistinta si fara radacina, o evidinte importatiune de putina dirata, este mai mult decat probabil ca el s'a format anume dupa modelul articlului postpositiv roman, caci relatiunele Bulgarilor cu Albanesi au fost tot-d'auna mai restrinse si mai unilaterale"..."Dupa cum Bulgarii an imprumutat articlul dela Romani, to asa Tiganii l'au luat de la greci."
           Всичко това би било хубаво, но има една малка спънка : послеставният член съществува и днес в някои руски наречия, например в Олопецко. Хъджьу обаче не се намаярва в затруднение да обясни това явление каго продукт на скандинавско влияние и специално на варегите. А заченките от послигавен член в старобългарски паметници? Така щото въпросът за българския член все не е окончателно решен, както си мисли Хъджъу; при всичко това от сравнителната му студия на членните форми в бълг , алб., влашки, новогр., скандинавския език българският филолог може доста нещо да научи.
           В по-ново време Гастер приписва разложението на черковнослав., алб., румънския и гръцкия език на татарските българи.
           Срв. Graeco-slavonic Literature, стр. 143. "There is no other nation to whom we can ascribe this change but that of the Bulgarians, which made its appearance in so striking a manner about this time estabilishing a kingdom which flourished four centuries. The number of the Bulgarians could note have been inconsiderable , as one can perceive if one thinks of the numerous populations, whom they ruled. Besides they menaged to keep alive their language about more than two centuries , although in a continuous struggle with other peoples and languages ; and though it passed over in to these, yet not, as was previously thought, without leaving deep traces on them".  Същата мисъл изказва Гастер и в Грьоберовия "Grundriss der romanischen Pfilologie" (Щрасбург, 1886-1888). Виж отдела "Die nichtlateinischen Elemente im Rumanischen", стр. 406.
       13. Срв. у нас Л. Милетич "O clanu u bugarskom jeziku", Загреб, 1888, стр. 2 сл. и по-рано ."Членът в българския език" в Сп. пер., XXI - XXII, .305—331. От същ. "Старото склонение на днешните български наречия" в Сборник за нар. умотв., наука и кн., т. II, стр. 226  сл.
          Главният Миклошичев довод, че в бълг. език също като в албанския и румънския членът е суфнгуван не е доста убедителен, защото послеставен член имат и такива езици, които нямат нищо общо с тракийските наречия, именно скандинавските. Такъв член притежават и арменският и осетинският език, па и някои персийски наречия...       Заченки от послеставен се забелязват още и старобълг. език и в сегашните народни руски наречия.
          Че разлагането на българското осклонение се дължи на самостойни звукови промени, това допусна най-сетне и Миклошич (Starine, III, 150, при повод на Троянската притча): "Kao sto se dakle kod romanskih jezika tumaceci ovu promjenu ne treba pozivati na Germane,... tako se i kod bugarskoga treba okaniti Arbanasa i nestajanje dekinacije i upotreblivanje particula tumaciti iz glasnih promjena na kraju rijeci." (Сетне той пак отегли това си мнение. Вж.Vergl. Gramm, III, 2 изд.,  178.)
          Също като Микл. в Starine мисли и най-личният представител на днешната славистика, Ягич. Срв. Deutsche Rundschau, "Ueber dieSprache undLiteratur der heutigenBulgaren", 1880, т.XXIV, м юли, стр. 57-71.
          "При по-близко изследване ще се окаже може би в българските нрави и обичаи и народни поверия тая или оная черта неславянска. Но главното нещо остава псе пак езикът и тука решително се изтъква чисто славянският тип, така щото българинът представлява много по-първично, по-непосредствено древния славянски език, отколкото напр. италианецът - дренноримскии ; по-право трябвало би да се каже, че сегашният български славянски език се отнася към предположения старославянски приблизително както сегашният новогръцки език към старогръцкия." Загубата на падежните форми може според Ягича да се обясни, без да се приеме чужда намеса. Само за члена той приема, че станал послеставен по поощрение на румънския: "Ich halte den postpositiven Artikel im Rumanischen aus bestimmten Grunden fur alter als den bulgarischen und glaube, das er der bulgarischen Sprache als ermunterndes Vorbild gedient hat." (Ор. cit., стр. 61.)
          14. Вж.   О. Schrader, Sprachvergleichung und Urgeschichte, Jena,  1890, Глава IV : DieUntersuchungen uber die Urheimat des indog. Volkes; G. Krek,Einleitung in dieslavische Literaturgeschichte ,1887, стр. 4 сл. ; F. v. Spiegel, Die arischePeriode, 1897, стр. 1 сл. и др.Гл. и "Бълг. преглед", ІІІ, кн. 7.
          15. Валчесточерепните (брахикефали) славяни се смятат от тия антрополози заедноно с келтийците монголовидно раса (турани), а не за чисти арийци.
          16. За ролята на езиковедението в тия въпроси вж. O. Schrader, пом. съч., стр. 102 сл.: Ueber die Erforschung der Lehnworter in den in den indog. Sprachen, гдето е показана и цялата литература по въпроса.
 
Коментар на автора на тази електронна публикация:
Въпреки погрешната практика на използване крайно несъстоятелното нарицателно "славяни" като родов, етнически термин, и нерядко залитане към русофилски клишета, идеите на академик Цани Гинчев са във фундамента си правилни. Като противовес на Възрожденските му тези относно произхода на българите стоят надутите академични бръщолевения на Иван Шишманов и цитираните от него "светила" на европейската историческа школа от XIX век. Не можем да не забележим неприкритото пренебрежение, с което се отнася Шишманов към "Великата хипотеза" на своя приятел етнограф и радетел на българщината. В същото време Иван Шишманов нашироко цитира автори от рода на никому неизвестния влашки драскач Хъджъу, който нарича българският език "карикатура" и приравнява хилядолетната езикова традиция на българите с тази на циганите. Настоящата статия е пример за пагубната негативна пропаганда на историческа наука в Европа за периода XIX-XX век спрямо историята на България и българите, и тоталното игнориране  мнението на изследователите на местния български изворов материал.
 




Copyright2005 © www.7rilskiezera.com